ВРЕМЯНКИ
Голяма неприятност е да ти прокапе покривът. Нищо, че е казано „всичко тече, всичко се променя“, но когато ти тече от покрива на главата, наистина може да ти се стъжни животът.
Братовчедът Йото страдаше известно време от счупени цигли на бараката. Бараката му е само на един етаж и е с една стаичка , но счупените цигли го тревожеха. Капе.
Днес обаче ми се похвали най-тържествено, че си пооправил покрива с времянки. Времянките са всякакви неща, които могат да заместят временно оригиналите. В случая три-четири титулярни цигли от бараката му били заместени от времянки във вид на едно тенеке, по-читава цигла, каменна плоча и малко стиропор.
С тези времянки братовчедът временно закърпва положението и покрива, спира капенето в стаичката и предотвратява последващи евентуални щети.
Вчера – по време на гласуването на новото правителство, всички бяхме свидетели на точно такива времянки. Времянките си имат имена, ЕГН-та даже си имат, биографии. Една от времянките дълго време стоя без снимка, но после се намери такава.
През годините ми е правело впечатление как се видоизменят думите, как все повече и повече стават хлъзгави и мазни, обтекаеми и без вътрешно съдържание. Изпитваме някакъв срам като че ли да назовем нещата както се казват.
В един филм преди години главният герой се ядосваше, че вече в България не се казвало „сковавам кочина“, а „реализирам кочина“. Сега не се казва, че крадеш като айдук, а че усвояваш неправомерно. Пътищата не са с дупки, а са компрометирани. А когато някой не ти е по кефа, казваш, че не вярваш в неговия интегритет.
Всичко това, уважаеми дами и господа, служи като времянка, изпълнява функциите на времянка. Нищо и половина е, но трябва да изглежда като нещо.
Много често се случва така, че времянките остават завинаги. Клатеше се една маса на двора и аз я подпрях с мукавени подложки за сервиране на чай. И си остана така завинаги, докато изгниха подложките. Скъса се мухарникът на прозореца в банята. Така си остана. Смениш някой умен приятел със случаен, но който ти се подмазва, и времянката става постоянна.
Главната ми мисъл беше, че времянките имат удивителна съчетаемост, че при тях съвсем спокойно можеш да събереш в едно кал, железобетон, телена ограда, счупени легени, тенджери без дръжки, канап за връзване, клещи и, разбира се, поцинкована тел. Всяка една от тези вещи е в пълно съответствие със съществуващи човешки характери, човешки амбиции и роли.
Правителството, което се роди, е времянско правителство – с хора времянки, което е сигурна гаранция, че безвремието, което е пред нас, ще е дълго.
Използвам случая, както се прави, когато се вземе думата, за да кажа, че ми прави приятно впечатление начинът, по който говори Росен Желязков – новият министър-председател. Има и чувство за хумор, тонът му е благ и съгласуващ и изобщо не ме е срам, като го слушам. От много време за пръв път не ме е срам, като си гледам и слушам министър-председателя. Дано усещането ми да не е времянка.
Искам да кажа и друго – откакто видях Цариградско шосе окичено с постери на Мирослав Боршош, винаги съм знаел, че пътят му като турист в политиката е отворен, прав и щастлив.
И да ме извините, дето се усъмнявате в качествата на Мариян Бачев за културен министър. Това е само защото го познавате като артист и ви се струва едва ли не като приятел, който ви разказва вицове. И изведнъж – хоп – в мерцедес. Кажете ми по-добре ли е, когато не сте чували името на някого, пък вземе да управлява икономика, промишленост и придвижването на човечеството оттатък Слънчевата система.
Преди повече от век най-големият български писател - Алеко Константинов, написа фейлетон за газеното тенеке. Гениално произведение. И тогава, и сега приложението на газеното тенеке, на ламарината и на времянката е безсмъртно. И единствено възможно в случая с нашето правителство.
На многая лета, времянки!