Стихoтворения
ЛЯТО
Облакът изстиска зелени боички
и всичко забрави...
Бълбука реката, зелена от срички
на жаби.
ЖЪЛТО И БЯЛО
Перчемът вече е отронен...
След тази тиха канонада
глухарчето е объл спомен
за прецъфтяла лимонада.
КОЛУМБ
Защото този бръмбар е Колумб,
му нарисувах локва и надежда.
И го облякох с ветровит костюм,
по който океанът се отцежда.
ЗИМА
Какво джудже върху снега...
Каква шейна от посребреност.
Наоколо вали мъгла
и се навива на вретено.
Джуджето има очила
и се надява да познае
коя снежинка е с крила
и колко рошав е безкраят.
Шейната не издава звук -
мълчи като във нямо кино.
И сякаш с люспици от лук
кристалчетата мигат синьо.
Ти поплачи, защото в миг
картината се изпарява.
И върху детския език
бодежна капчица остава.
ПЕСЕН ЗА ВЯТЪР И ПЕТЕЛ
Ездач на снежинки и дресьор на мъгли,
този вятър си вее перчема.
От всички прозорци, комини, ъгли
той топлото с пръсти отнема.
Изпи чаша вино и стана червен,
разкъса си бялата шуба.
И тръгна на зиг-заг към малкия ден
петльови пера дa оскубе.
На гребена кацна, почерпен и див -
с кокошките да пофлиртува.
Тогава петелът, до болка ревнив,
тромпета си взе да надува.
И в този оркестър на буря с тромпет
светът оглуша и се съмна.
А бялата песен на моя куплет
въздъхна и бавно замръзна.
ГРАДИНА
Малка градина с череша и лешник -
колко червена е, колко е грешна.
Лешникът има качулка зелена,
а пък черешата - алена вена.
В бяла градина с череша и лешник
триста светулки запалиха свещник.
И с електричество, сипано в чашите,
пиха така, че звездите уплашиха.
На зазоряване всичко бе свършило,
лешникът беше с пръсти завързани.
Само черешата, с мигли рисувани,
трепкаше, сякаш че беше сънувана.
Малка градина - бижу от ухания.
Cлънцето вече на закуска покани я.
И тя пристига - уханна и мокра.
Господи, дай й пастелена рокля!
ЧЕРНО И БЯЛО
Две агънца черни, със сажди повити
пристъпват със нощни, трептящи копита.
Вървят и от мляко муцунките капят,
след малко от мляко ще светне гората.
След малко ще стигнат трева недоена.
Тревата, в която, съчинени от мене,
две агънца черни дълбоко въздишат,
че утре ще трябва по-светло да пиша.
А светлите думи избелват нещата
и правят прозрачни света и душата.
ЗНАЧЕНИЯ
Калинките не са това, което са...
Калинките са копчета червени.
Пресипнали, на капките с гласа,
тревите разкопчават тихи вени.
Зелена кръв и черни петънца...
Душици и треви изящни.
Калинките приличат на деца,
които от света се плашат.
Иди при тях и тихо говори.
Помилвай ги - ще ти покажат пътя.
Високо горе слънцето гори
като сърце, от дъждове изкъпано.
Калинките не са... Защото са
значения, които ни настигат.
Една калинка ще ти донеса -
целувай я като дълбока книга.
ИМЕ ЗА КОТАРАК
Той има рижаво и сухо име - Пясък.
Мустакът му за мишките е стряха.
С такова име даже и в Сахара
ще е в оазис с мляко и извара.
Но той е тук и е така направен,
че е миражен, мълчалив и плавен.
Ако мяука, то ще е случайно,
най-музикално, сънено и тайно.
Ако заспи, сънят му ще одраска
с памуков нокът сянката на ласка.
И аз си мисля - като плъзне буря
и името му в миг се прекатури,
как ще събирам двете срички рижи,
щом ПЯ и СЪК в душите ни се движи.
СОКОВЕ
Няколко ябълки - седем ли, осем ли,
две таралежчета в кошница носели.
Малки били таралежките. Седнали,
после заспали, после прогледнали.
Гледат - в съня им ухаят градините,
дето парфюми и вятър са минали,
дето от хапки, от семки и сокове
песните капят много дълбоко.
Няколко ябълки... Двама бодливковци...
Някой рисува в листата усмивките
и ги налива в чашите сребърни -
пет са изгубени, две са намерени.
ПРИКАЗКА
Куп неща ми трябват - конче и череша,
гребенче от вятър, за да си ги реша.
Трябва ми и песен - като костенурка.
Плавна и огромна - бяла, лунна хурка.
Да преда на нея приказки червени,
кончета, череши, сенки на елени.
И от редовете да ми става вкусно,
сякаш че разказват мамините устни.
ПРИКАЗНО
Малката приказка имала стая -
сянка на цвете, което ухае.
И си живяла - уханна и къдрава -
панделка бяла, за облака вързана.
Но заваляло и в стаята-цвете
чели и плакали с дни дъждовете.
Водните книги и ароматите
своите цветни истории пратили.
И дъждовете така се прехласнали,
че се стопили от приказно щастие.
Приказка малка, а толкова хубава,
че с бяла лодка накрая отплувала.
Снощи е стигнала очилата ми бабини
с приказки-бебета, мокри и галени.
ЗАЕДНО
- От заедно сме мънички* -
шептят тревичките.
- От заедно по-мънички сме всичките.
- От мънички сте заедно -
прошепна ручеят.
- От мънички на заедно сте учени.
И заедно с тревичките се смееше.
И мокрото в зеленото живееше.
ИТАЛИАНСКО
След този дъжд кокошките на двора
са станали италианци.
Разхождат се, високо си говорят,
перата бляскат като златни ланци.
Уплашените охлюви се гушат
зад капещите рокли на марули
и със рогца се мъчат да подслушат
какво кокошките са наумили.
На охлювите никой не превежда.
Те нямат речник, който да разкрие,
че вечерта над двора се навежда
с цилиндър от мъгла и от магия.
В мъглата като римски пълководец,
със шпори на завоевател,
петелът се опитва да отрони
намокрения мрак върху земята.
Но се отчайва. Гребенът отръсква
и кукурига за отбой, и плаче.
Сърцето му от мъка ще се пръсне,
че охлювите се оттеглят в здрача.
Магьосани, кокошките сънуват
глада си на италианци.
А утре сред лехите ще изплуват
на охлювите сянката и гланца.
ЗИМА В ЛОВЕШКИЯ ЗООПАРК
Над Стратеш чурулика сняг.
Жираф, паун, елен и заек,
пристъпвайки от крак на крак,
се чудят как да ме омаят.
А няма нужда… Аз съм бил
омайван толкова години,
че лебед, вълк и крокодил
са истинските ми роднини.
Във Ловешкия зоопарк
снегът обича да е детски.
И в кожата на леопард
със сънени очи да светка.
Забравил бях, но съм роден
от устните на папагала.
И си повтарям, че за мен
тук даже мисълта е бяла.
Вървя, внезапно прежълтял
като корема на камила.
Наоколо е навалял
снегът невинната си сила.
И сякаш по хобот на слон
към миналото се пързалям.
Останалото е наклон -
шейна към ледения залез.
ЕСЕННИ ЖЪТВАРКИ
Пет катерички жънат орех.
Хвърчат листа, черупки, слама.
За малките червени хора
сега по-важно нещо няма.
Пет катерички… Сякаш пръсти
от меката ръка на вятър,
която ражда и разпръсква
безкрайна светлина в гората.
Пет катерички - пет жътварки
като вихрушки преминават -
прозрачни, тъмни, жълти, ярки,
летят и нищо не оставят.
Едната спря… И пя така, че
на ореха му стана жално.
И той реши да си поплаче
за свойте плодове кристални.
И плака орехът, и плака,
пленен от катерички ловки,
додето не изгряха в мрака
небесносладки ореховки.
БЯЛА ИГРА
Защо ли снегът заваля полегато,
защо ли поляга на люлка от злато,
защо ли сънува най-бялото бебе
и пръстенче сребърно дава на тебе?
Защото е сняг... А снегът е направен
светът да изглежда замаян и равен.
Защо ли снегът е разцъфнала пяна,
с която косите измива си мама?
Защо ли снегът е душата на братче,
защо ли е пара и ледено влакче?
Защото е сняг... А снегът е картина
с врабец, който пръска ориз над комина.
ПРЕВОДИ
Славеят не знае чужди езици,
той не е учил в колеж.
Но замаян превежда на хора и птици
диалекта на всеки цъфтеж.
Сричка по сричка и нота по нота,
славеят пее, загърнат с листа.
И така неусетно превежда живота
в наречията на есента.
ЦИГАНЧЕ
Каруца, конче и троха.
И кал с ухаеща заблуда.
Но в сън, ухапан от бълха,
светят петел и пеперуда.
ГЛАДНО
Щом вятърът забърква сос
от сняг, брашно и от кокиче,
ще питам светещия кос
дали той сосове обича.
В една паничка с пет трохи
аз сипвам манджата уханна
и чакам сол да завали
върху картината ми гладна.
В ГОРАТА
Не ни е писано да знаем
защо снегът се умори.
Безценна белота ухае
над захаросани гори.
Както валеше, каза „не"
и спря косите си да ръси.
Снегът прилича на сърне
с две-три снежинки във ума си.
Валеше явно и наум.
Сега навсякъде е равно.
Огромен сребърен паун
перата си прибира плавно.
И търся някаква следа,
която впечатлява трайно.
Ако в снега ви заведа,
ще е валежно и безкрайно.
ВИДЯХ
Видях как остаряваше усмивката ти –
бавно,
бавно,
видях и как гърдите ти се сляха с хоризонта,
и как зърната на гърдите ти
ту светват,
ту угасват.
Видях и как ръцете ти ме разпознават,
без да ме докосват
и как си носиш новите обувки,
и как те не помръдват никъде,
ако не ги погледна.
Видях и как замръкнахме за няколко секунди.
Видях и вечерта.
ПРЕДСТАВЯМ СИ КАК ТЕ ЦЕЛУВАМ
Представям си как те целувам –
не искам нищо повече да ме боли,
когато те целувам.
Понякога си казвам, че ще оздравея,
ако целувам пръстите,
с които ходиш и летиш.
Ти ходиш като пате
и се полюшваш като перушинка –
хвърчиш, изчезваш,
идваш, бягаш
и се клатушкаш някъде до мен,
защото и пътеката ни винаги се люшка –
не спира да се люшка тази глупава пътека
под нозете ни.
Представям си как те целувам по косата,
а там е хладно, меко и загадъчно
и точно това смесване на съвършенства
ме кара да си спомням как ухаеш.
Целувам ти уханията и си спомням
тревата, люляците и лалетата,
зюмбюлите, божурите и здравеца,
и ментата, и маточината, копривата;
солта и чубрицата, шарената сол
и куркумата,
червения пипер, босилека и девесила.
Обичам твоите ухания
и искам да целувам пръстите, с които готвиш,
и пръстите, с които храниш
дългото ми време.
Представям си как те целувам
и повече не чувствам болка,
не ме болят душата и коляното
и скъсаният мускул на ръката ми.
И искам да ти кажа нещо хубаво –
и си представям колко те целувам.
Намали скоростта на вятъра, Боже, намали скоростта,
не му давай да се блъска в дърветата –
виж какъв хубавец е и с каква е коса,
по-хубав е от вятъра на небето.
Намали скоростта на реката, Боже, бързеите ѝ укроти,
направи я излегната по корем и ленива,
виж каква хубавица е и как тялото ѝ трепти –
и от небесните реки е по-красива.
Намали скоростта на електричеството, Боже, остави го да спре,
стига е тичало и се е правело на слънце –
не може винаги да е светлина и не е добре,
ако светлото не се редува с тъмно.
Намали скоростта на разделите, Боже, и един за друг залепѝ
тези, които не искат да се разделят,
и разпръсни мъглите – мъглите между хората разпръсни
и дай на хората очи – да се погледат.
Намали скоростта на рейса, на трамвая и на това колело,
с което момичето се вози и вози.
И намали скоростта, с която момичето захвърля своето облекло
и ляга до измамната си любов, Боже.
Намали скоростта на парите, на куршумите и на смъртта,
намали най-накрая скоростта на Земята
и си ела на къщата, Боже – у нас си ела,
ела да си видиш децата.
Върни се, Боже – слез на гарата и се върни,
стига вече с това ходене нагоре-надолу…
И намали малко скоростта, с която майка ми на пети се върти
и храни кокошките с кукуруз, и им говори.
Не е като да се засилиш – да прескочиш окоп,
не е като да минеш през невидима паяжина.
И се смалява връвчицата ни от коноп –
Нова година е… Кой знае коя Нова година.
Нова година е – нов късмет и провал,
кой знае какъв ще е провалът пореден.
Поне сняг да удари, а то – киша и кал,
но също и на петела червеният гребен.
Хора няма освен един снежен човек –
този снежен човек е пиян денонощно
и се стапя, и се губи като снежен човек,
и не му пука, и пие още и още.
Нова година е и белият кон ще ни поздрави –
по Нова година той ни маха с опашка.
На облаците почват да им растат бради
и снегът приближава, и аз го чакам.
И отивам към гробището – да видя дали
както някога там ще стане пързалка.
Всички мъртви от рода ми са дебели глави
и по Нова година оживяват за малко.
Всички мъртви от рода ми си имат шейни
и се спускат отвисоко по баира на зимата.
Нова година е и нищо няма да се промени.
Кой знае коя Нова година е…
ТИ ИМАШ ГРИЖАТА
Ти имаш грижата за всяко мое нещо –
относно съществуването ми на този свят се грижиш ти –
филията, солницата и още ненаписаните стихове преместваш
към мен, а времето лети.
Това, че времето лети, си е съвсем естествено –
лети врабчето, сянката и облакът лети,
и ти преместваш парка, езерото и сърцето си преместваш
към мен, а времето лети.
Ти ходиш някъде, изгубваш се, а някъде е тука,
ти имаш грижата да нямаш път без мен,
да пълниш чашата ми с дъжд направо от улука
и да преместваш чашата към мен.
Ти имаш грижата да ме напиваш с дъжд, защото
дъждът е винаги далечен и красив,
ти имаш грижата да лягаш с мен в леглото,
аз имам грижата да мисля, че съм жив.
И всеки ден, и все така – безспорно,
неотменимо – винаги така
ти имаш грижата да се завръщаш в двора,
трева да скубеш, да садиш цветя.
Ти имаш грижата да ме переш, да готвиш,
да ме убиеш и да ме спасиш.
И да не знаеш, че съм станал охлюв,
който сега по този стих пълзи.
ДОКАТО ЛЕЖА ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО
Лежа пред огледалото –
леглото ми е срещу огледалото и аз лежа.
Картината отвън е влязла през прозореца
и вместо да е зад гърба ми, е в очите ми.
Лежа си, а дърветата и кипарисите,
и част от църквата
са влезли в стаята и са я удължили.
Направили са я платно с действителни илюзии.
Лежа и не усещам как съм станал водоравен –
накрая винаги ще станеш водоравен,
освен ако не тръгнеш и не паднеш в огледалото,
където и дърветата, и кипарисите, и църквата
са твоята единствена реалност.
Лежа пред огледалото ,
за да улавям и отблясъците на нощта –
на тъмното сънуване, на кадифето от звезди.
След кадифето от звезди е утрото
и кадифените пера на нашия петел.
Благословено да е огледалото, а също и петелът,
който си мисли, че съм оглушал,
и вика вън на двора,
и блести като измито слънце.
КАКВО СТАНА НА ИГНАЖДЕН
На Игнажден в къщата ни дойде дърводелец –
зави две винтчета само на шкафчето, което висеше.
Пийна малко ракия, аз една ябълка му обелих
и заваля сняг от небето.
После се яви и жена му – тя се казва Мария.
Жената на дърводелеца ми се пада нещо роднина.
Обелих още една ябълка и седнах и аз да пия,
и снегът не се свършваше, и идваше зимата.
Да не си помислите, че намеквам за Божието семейство –
опазил ме Господ от такива внушения.
Дърводелецът зави две винтчета и сега му е весело,
и си пийва на Игнажден, и гледа на жена си корема.
НЯКОГА
От планината слизат овце –
бели облачета, бучки сирене, мляко.
И седи на портите си замръкналото селце,
и отново е някога.
Това някога е в джоба ми, в болното ми сърце,
в пръстите ми, които се опират на мрака.
От планината слизат овце
и се търкалят камъчета, и жаби квакат.
И едно момче край реката седи,
и главата му грее като луна в реката.
Агънце е то – по рогцата му мигат звезди,
и майка му е Луната.
Това момче е някога, а някога съм аз.
И отварям вратничката на малката ни кошара,
и си мажа ръцете с маточина и мас,
и доя овцете, и си правя попара.
ЧЕТИРИЙСЕТ ГРАДУСА ОТ ЛЮБОВ
Ако си някъде и лежиш сама,
и от студ трепериш,
аз ще вдигна четирийсет градуса
температура
и ще дойда
да те намеря.
Ще ти сгрея кожата
и сърцето
и откъм гърба
ще те притисна,
и ще ми мине температурата,
а ти ще ми облечеш ризата.
И с ризата ми –
изпотена и влюбена,
и огромна,
ще заспиш като къпана,
а на сутринта
нищо няма да помниш.
Любовта ни размеква,
нали знаеш,
и огънят
ни размеква също.
Аз ще вдигна четирийсет градуса
от любов –
дано не запаля къщата.
МНОГО ПОВЕЧЕ
Когато те няма до мен, листата от дърветата падат обезсърчени.
Може и вятърът да е по-силен, но аз си мисля, че е така.
И е така - когато те няма, го няма и времето,
и часовникът е изчезнал от моята ръка.
Няма го и кръстчето ми, и пръстена с черния камък,
няма ги и обувките, и дрехите и сякаш съм гол.
Нищо не мога да правя без тебе, защото без тебе съм малък
и даже закуската още не съм си изял.
Не зная къде ми е четката за зъби и къде са ми очилата,
чудя се дали да ставам от леглото, или да се правя, че спя.
Не, това не е любов - това е разпиляване на душата
и лутане, лутане на душата по тази земя.
И не зная защо чорапите ми са в различни вселени
и дали ти не събираш вселените в едно.
И се питам защо от първата си рождена минута не си била с мене
и къде въобще си се моткала, и къде си била.
И се питам - дали ме обичаш и дали не ти идва в повече
да ме гледаш как изчезвам и как се разтварям като хапче в хладка вода.
Няма начин, няма начин - иначе да бъде не може,
защото любовта е нещо много повече от любовта.
Много повече от ябълка, от джанка и красива градина,
много повече от всичко, за което си мисля, че още съм жив.
Не знам дали любовта има сезони, но сега е зима
и снегът тази зима ще е много голям, бял и красив
БЯЛОТО ВРЕМЕ
Редуват се хълмове и равнини, хълмове и равнини,
небеса и пропасти се редуват непрекъснато.
Но завалява снегът и всичко ще изравни -
и къси, и дълги улици, и палати, и разнебитени къщици.
Редуват се ниски и високи хора, умни и не дотам,
всякакви същества и растения по земята се появяват,
но завалява снегът и е толкова бял и голям,
че всичко свети от белота и се изравнява.
Изравняват се разкаляните пътеки и царският път,
изчезват мравунякът и кошерът, и дупката на змията.
И валят толкова големи снегове, че ти изчезва умът
и умът се изравнява с душата.
Вали сняг и затрупва душата ти, и затрупва самия теб,
и ти е топло и отнесено, и изобщо не ти е студено,
и не виждаш нищо освен белия памук и белия креп,
които те обгръщат и идват да си те вземат.
Затова идва снегът, затова, затова, затова -
идва да си те вземе снегът, да си те вземе.
И изравнява и подрежда по конец всички неща,
защото снегът е бялото време.
Колко е хубаво това очакване за покой и безкрай
и колко е хубаво, че ще замирише на студ и на зима.
Завалява снегът и сякаш калайдисва с калай
почернялата пръст на малката моя градина.
В ИМЕНИЕТО НА ОПАДАЛИТЕ КРУШИ
В имението на опадалите круши пада сняг –
така е винаги – накрая всичко пада –
листата, крушите, дори снегът подгъва крак,
светът утихва и се изравнява.
Имението на опадалите круши е пред мен –
комшийски двор е това сладко чудо.
Светът утихва и е уморен,
и иска под снега да се притули.
Светът е равен, восъчен и бял…
Изтръпвам целият и хей сега ще падна.
Бие камбана – някой е умрял,
ако съм аз – какво друго да кажа,
освен това – снегът е навалял.
Снегът е навалял и край – това е.
А крушите, които съм събрал,
са от имението на опадалите круши в Рая.
ДЪРВЕН КАЛЕНДАР С КУБЧЕТА
Имам си дървен календар – с кубчета –
малки кубчета с написани по тях числа.
За да дойде нов ден, трябва да се науча
да въртя кубчетата лично – с ръка.
Новия ден го търся от нула до девет –
различни варианти – различен ден.
От нула до девет са числата на моето време,
другото време е високо над мен.
За да дойде нов ден, сутрин трябва да стана
и да си плисна очите с вода,
и да видя през прозореца, че скалите в Балкана
не помръдват и имат брада от мъгла.
За да дойде нов ден, трябва обед и вечер
нищо, нищичко да не трепва дори –
да не трепват лешникът, крушата и черешата,
да не бръмва мухата, която бръмчи.
Нищо, нищичко да не смее да диша,
иначе как ще намеря новия ден?
Имам си дървен календар с кубчета и на тях ще напиша –
искам ти да се въртиш около мен!
Искам ти да ме въртиш на малкия си пръст и още
да ме въртиш около сърцето си само ти.
Имам си дървен календар с кубчета, Господи –
страх ме е да не изгори.
БАБА КЕРА И СТИХОТВОРЕНИЯТА
Напоследък се пишат стихотворения без точки,
без главни букви и без главни неща.
А на баба Кера ѝ се плъзгат галошите –
трябват ѝ нови галоши в снега.
Баба Кера е стара жена, запетайка последна
от голям балканджийски стих –
срамота е да няма свестни галоши и не е редно,
че снегът я затрупа и скри.
Баба Кера е учила много малко години –
до трето отделение и край.
И се чуди сега като как да премине
по-нататък през снега от калай.
А по белите листове няма нищо съществено –
и без главни букви снегът си вали.
Баба Кера пали печката със смачкани вестници
и огънят в печката гори.
Пука огънят, светка и се стапят в езика му
смачкани изречения и дръвца от бук.
Баба Кера е стара жена, но не е чувала никога
петелът на двора да пее без звук.
Баба Кера има спомени и петел, и пневмония –
всеобхватна метафора е тази жена,
неописана, непостигната снежинка отронена,
удивителна сбръчкана красота.
Баба Кера е всичко… Натежавам с алюзии,
но изтритите ѝ галоши ще ме уморят…
Баба Кера е стихотворение. И е толкова хубава,
колкото снежинките, които валят.
БОГОЯВЛЕНСКА ВЕЧЕР
В такава вечер или се напиваш бавно,
или изперкваш по всички линии.
Снегът вали отвесно, а на теб ти е водоравно,
безразличието е смъртоносна ракия.
Смъртоносна ракия – силно казано, Боже,
тези зимни вечери са голяма пропаст.
И макар че от сума ти време живея в Гложене,
ми е рано да взема да литна в Космоса.
Срамота е това, грехота е, ужасно е –
да се пие ракия на Богоявление.
А снегът се усилва и токът угасва,
бавното напиване е спасение.
Стига вече – стига клюки и всякакви гадости –
оставете на хората да видят Бога,
оставете на хората и леглата корави,
оставете им и ракия – малко, не много.
Стига толкова, стига – и лъжи, и предателства –
на Богоявление рано светват звездите.
Вие видяхте ли гълъба, спуснал се на земята?
Аз не го видях и затова ви питам…
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.
Примерно заглавие
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.