• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
601-изображениеотwhatsappна2024-11-27в163944cf173eeb-17327196988317.jpg

Бяла залисия

 

Стихотворения за деца
ПРИКАЗКА
КОЙ НАПРАВИ ТОВА?
НИМА?
СИЯНИЕ
ОГЪНЯТ
ПОТОЧЕ
ШИВАЧКА

ПРИКАЗКА

Рижава лисица
преспите запали.
Над снега - мъглица,
дъх от портокали.

Залезът присяда
върху скреж от мигли.
Розовата клада
с въгленче намигна.

Тихо и студено,
свечерено, снежно...
Огнено вретено
точи златна прежда.

Сребърна висулка -
капчица прозрачна.
И искра - светулка
в плитката на здрача.

КОЙ НАПРАВИ ТОВА?

Зави ледунките със винт,
уви дърветата със бинт
и опакова във пакети
поточе с пръски от конфети.
Поръси въздуха със захар,
почерпи врабешката стряха
със бяло сладко.
С бяло вино
напи снежинка край комина.
Оплете було за стъклото,
обу кънки на колелото.

За фокуси пари не взима,
а казват всички: "Зима, зима!"

НИМА?

Нима,
нима снегът е вода,
вода разцъфтяла
и бяла?
И нима,
и нима всяка звезда
е снежинка
незаваляла?

СИЯНИЕ

С намокрени от сняг коси,
момиченцето сякаш свети.
Бенгалско огънче струи
на миглите от върховете.

Какво сияние, какво
неизразимо златно зайче!
Дете и зима -
тържество...
И слънце,
свито на кравайче.

ОГЪНЯТ

Огънят -
жълтият вятър,
с кикот възсяда метлата
и през комина изскача,
светкат му зъбите в здрача.

Огънят -
жълтото коте,
печката драска със нокът.
И размотава кълбето -
пушек, зареян в небето.

Огънят -
златната баба,
жълто-пукливо присяда
да си попощи косите -
златни подскачат бълхите.

ПОТОЧЕ

Студено му е с ледената риза
на горското поточе. И излиза
за малко на брега да се посгрее.
Назад поглежда - ризата къде е?

Нима ще трябва голо-голеничко
да се цамбурне в близката рекичка
и срам-не срам - от кака си да иска
по-хубава и по-голяма ризка?

Поточе малко, ти не си разбрало,
че ризката сама е отлетяла
при щъркелите, дето утре рано
с роса ще мият своята премяна.

ШИВАЧКА

И тая бяла мода мина -
със преспите,
с мъглите.
Играят в шевната машина
конците на тревите.

Шивачка по-изкусна няма,
аз уча се от нея.
Че пролетта е като мама -
хем шие,
хем си пее.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG