• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
348-картина1-17322743025206.png

Пейзажи с Лолита

 

Стихотворения за пораснали деца

***
Нейната коричка, тази нощ изваяна,

е целувка кипнала, ритуална, чаена.

 

Маковата кифличка във чаршафче огнено
ще запомни зъбките, хрупкащи доволно.

 

И като трохичка ще разказва влюбено
как дори трохленце не беше изгубено.

 

***

Колко малки негърки тази нощ
са узрели в черницата.
Искам капки от този африкански разкош
върху възглавницата ти да изстискам.

***


Прасковите се целуваха, къпеха и хранеха.

Бяха нежни таралежчета.
Легнаха си рано.
Не прободоха чаршафа,
само го запалиха. И изгряха на прозореца –
мокри и заспали.

 

***
Както бонбонът си съблича пижамата

и под езика ми сладко си ляга –
така аз си лягам до твоето „няма“
и самичък си събличам пижамата.

Утре щом стана, ще плача хубаво,
за да съм мокър и син по лицето.
А за закуска ще целувам яйцето –
обло и бяло, и хубаво.

Ако случайно ми видиш мислите,
много те моля да ги задраскаш.
Те са разрошени, но са разлистени,
а ти си цвете, ангел и патка.

 

***

Мехурчета от шампоан
накацаха по нея.
И гладка течност – воден свян,
се гушка и се лее.

Балончетата – пук – пук – пук...
Каква пределна ясност –
случайно разсъблечен звук,
бълбукане прекрасно.

 

***

По-ласкава и черна от брикет,
косата ти припламва и блещука.
Бенгалски огън върху нощен лед –
алхимия на точната наука,
която като твоята коса
е формула, метафора, копнежи.

По-черна няма да я понеса.

По-светла няма да я забележа.



 

 

***

Защо разхождаш свойте дънки,
а кончето си не поглеждаш?
Кобилке, над чина се свежда
едно момче и му е тъмно.
Момчето няма нищо свое,
освен желание да ходи
с теб, миличка, на водопоя.
Ти за юздата да го водиш,
а то с копитца да те гали,
ако му разрешиш случайно.
Над гривата от портокали

цъфтят парфюми и ухае
на път, на степ и на пустиня.
Момчето взема тебешира
и не трева, а милостиня рисува,
ала не разбира, че като пише
твойто име, ти от седлото
ще го хвърлиш. Рисува кончето
и с рими опитва се да те прегърне.

 

***

С кубинки – кобилки по паветата крачи.
Пружинират край нея бумтящи ездачи.

Под цъфтящите лампи кобилката спира.
Светлината от нейната рокля извира.

Тя захвърля юздата на нощта и изцвилва.

И звездите със фарове решат нейната грива.

А на облака тъмен конят рие и мисли.

И кобилката свойта опашка разлисти.

И се смее жребчето, като месец играе
във ливади, които се връщат от рая.

 

***

В бурканчето със кремче за лице следи от пръстчето ти има, птичко. Та ти си бяла като брашънце, като измито
със сапун кокиче.

Защо, прозрачна, бързаш?
Този скреж е само миг,
мираж на белотата.
Ти можеш еделвайси да береш
от снежното чаршафче във кревата.

 

* * *

Загърната в синия шал,
прилича на боровинка.
Снегът е толкова бял, че от него
прехвърчат снежинки.

Посвещение след края

Посвещение след края

Тази книга е написана да се чете и със затворени очи.

Мечтанията под клепачите са нейните страници. Затова, надявам се, се вижда и насън.

Написана е и за очите, чиито зеници се разширяват и стават големи колкото любовта и колкото Космоса.

Тази книга е написана да се чете от устни, които обичат тишината. Няма по-голямо вълшебство от тишината между устните на двама души. Тишина, която свети от любов и означава много повече от тишина.

Сега очаквате да ви кажа, че тя е написана и за сърцето. Но аз ще ви кажа друго – сложете си ръката на сърцето и с пръстите си ще усетите всичко – и образи, и рими, и метафори.

Надявам се сърцето на тази книга да бъдете вие.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG