• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
273-3268540827008850583972917387000429232410142n-17298669667045.jpg

Съчинения по природа

НА РАНИНА
СЕЛСКИ ВЕЧЕРИ
ПРЕДЧУВСТВИЕ
ДА ВИДИШ ГЛОЖЕНСКИЯ МАНАСТИР

НА РАНИНА

Поливам ябълчицата още на ранина

и водата кърми дръвчето полека-полека –

сякаш млада и хубава, най-хубавата жена

е дошла при детето си.

 

Гледам водата и край мене расте

ябълчицата, тревата и душата моя –

сякаш аз, сякаш аз, сякаш аз съм дете

на водата, на градината и покоя.

 

***

Най-прекрасната, най-прекрасната гледка –

от нашия прозорец към нашата градина.

Сякаш баба ми е оставила плетка

от листа, от треви и от паяжина.

 

***

След някой и друг ден ябълките ще узреят –

личи си, че още малко им трябва.

Още малко ще повисят, ще се полюлеят

и като сладки ябълки ще паднат.

СЕЛСКИ ВЕЧЕРИ

1

 

Купчина ябълки са нападали по тревата.

Червени са им бузите, сладка им е душата.

Някои си лежат, а други се търкалят.

И залязва слънцето, и ябълките изгряват.

 

2

 

Черна котка пред червените чушки,

зад тях е дуварът –

истина е, а ми се струва наужким.

И вечерта догаря.

ПРЕДЧУВСТВИЕ

А по Балкана тръгнаха мъгли –

тук-там брадите им се влачат вече.

Но слава богу, че не е пожар и не гори

гората, през деня напечена.

 

Сега се съмва, хладно е, дори

на този хлад пуловер си обличам,

а под пуловера ме стяга и боли

от есенни предчувствия сърцето.

 

Не е далече – ще се появят

във вид, за който не съм подозирал,

и есента, и есенният път,

повикал птиците да се прибират.

 

Не е далече и ще видя как

на щъркела крилете ще потънат

и как червеният му като залез крак

ще е в главата ми до другата година.

 

Ще видя още ябълки и смок,

круши и сливи, таралеж, лисица,

ще видя как от електрическия ток

стават по-тъмни и по-къси дните.

 

Ще видя даже нашите кози,

които сто години не съм виждал,

и как се веят техните бради,

и как се връщат от горите и прииждат.

 

Всичко ще видя, само че не знам

това бради ли са, мъгли ли са – какво е?

Сега се съмва. Целият Балкан

е леко синкав, хладен и спокоен.

ДА ВИДИШ ГЛОЖЕНСКИЯ МАНАСТИР

Гложенският манастир е толкова високо в небето, че трябва да се вижда отвсякъде.

Да, ама не е така.

От дете знам точно къде е манастирът. Хиляди пъти съм го съзирал между гората и облаците, а сега го няма. Кривя си шията и очите да го видя, а той е изчезнал.

Гледам нагоре – къпини, орехи, баири, клонаци, буки, мъгли, а манастира го няма.

И изведнъж – ето го! – като кафяв светъл охлюв е изпълзял по скалите и си почива между небето и земята.

Пристъпя крачка напред – изчезне. Върна се обратно – пак си е там. После метър надолу – стопил се е.

Защо правиш така, Господи, че високите и далечни неща да ги виждаме изведнъж и само от едно място. И само когато Ти решиш...

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG