"Николай Милчев и неговите СЪЧИНЕНИЯ ПО ПРИРОДА" в Кюстендил. 30 октомври 2024 година.
Николай Милчев, Ти и котките следобед,
премиера, София, 2018 година
Николай Милчев, Ябълковият човек, премиера, София, 2020 година
Срещи по пътя
Ловеч, 1 февруари 2023 година
Литературни срещи в Америка, 2016 година. Филаделфия
Литературни срещи в Америка, 2016 година. Ню Йорк, Българско училище "Гергана"
Литературни срещи в Америка, 2016 година
Вашингтон - Българското посолство и БКПЦ "Св. Климент Охридски"
ПОЕТ НА МЕСЕЦ ЮНИ
София, Столична библиотека, 2019 година
65 ГОДИНИ+ 2 НОВИ КНИГИ
Премиера на "Съчинения по природа" и "От сутрин до вечер"
София, Национална библиотека "Св.св. Кирил и Методий", 2023 година
ГЛОЖЕНСКИ СРЕЩИ И ПРЕМИЕРИ
село Гложене, Тетевенско, 2021-2023 година
Яворови дни в Чирпан - 2013 година.
Огънят пред паметника на поета е запален от Николай Милчев.
Николай Милчев в 133 СУ "Александър С.Пушкин", София 11 април 2023 година
Литературни срещи през април
Николай Милчев, "Тънък дъжд" - премиера
София, 2013 година
Николай Милчев, "Тънък дъжд" - премиера
Пловдив, 2013 година
ЗА СРЕЩАТА С ВИНО И СТИХОВЕ В МОМЧИЛГРАД. И ЗА ЛЮБОВТА
Представял съм си какво ли не, но никога не съм си представял, че върху бутилки с прекрасно вино ще има моята физиономия. Така, както виното слиза бавно в човека и го повежда в други светове, така, надявам се, и поезията - стих по стих, помага на човека да се лекува, поне за малко да е щастлив. Животът е дар, благословия, понякога - наслада, понякога болка. И тъкмо виното и поезията съединяват всичко в едно и го омесват, и пренасят душите ни в други селения.
Приятелството също е голям дар - то е поезия и вино едновременно, и когато се появи изведнъж, облива всичко със светлина. Приятелството лекува, като приближава.
От цялото си сърце благодаря на Роса Соколова и на господин Венцислав Драмалиев за поканата да се видим и една вечер - глътка по глътка и стих по стих - да вървим един към друг. За тази моя среща в Момчилград домакините са направили афиш, който казва всичко. Афиш, който държи човека и на земята, и във въздуха.
Сега е моментът да споделя, че господин Венцислав Драмалиев ми беше написал такова писмо заедно с виното, което ми изпрати, че още усещам вкуса на писмото. Вкусът на виното, на българската земя, на българската поезия, на любовта, на обичането, на правенето на живот е вкусът на времето.
Не знам за онова голямо, необятно време. Но за нашето сега гарантирам. Това е вкусът му.
Чакам ви с думите и книгите, които имам, да си четем и говорим за любов.
На 23 май 2025 година, 18 часа, винарска изба Ария Сатра, Момчилград. Телефон за връзка 0888 465337
И пак ви казвам - вижте афиша и бутилките с вино.
СЛОВОМЪДРИЕ - ЛИТЕРАТУРНА СРЕЩА В МОМЧИЛГРАД, ВИНАРСКА ИЗБА "АРИЯ САТРА" -
23 май 2025 година
Когато виното и поезията се срещнат
Благодарности на Венцислав Драмалиев, Роса Соколова, Емил Пенчев и всички, които дойдоха, за съпричастието и споделеността
БЛАГОДАРЕНЕТО Е ДИВА ТРЕВА
Трудно ни се обръща устата да кажем едно благодаря. Тези, които са ни отворили очите и са ни помогнали или са ни показали по-пряка пътечка, гледаме да ги избягваме, да ги заравяме някъде в съзнанието си и никога да не им благодарим. Защото ако кажеш едно благодаря на някого, как после ще се извисиш над него? И как после ще си важен и още по-важен, и най-важен?
Благодаренето е дива трева, отровно биле по нашите земи и бягаме като дявол от тамян от него, защото по този начин съвестта ни изтънява – като коприна лекичка става и не ни тежи. Не ти ли тежи съвестта, в смисъл – да я осъзнаваш, да влизаш в нея, да я оглеждаш, веднага ще полетиш – като пеперудка, като мушица щастлива. Левитацията – не летенето, а левитацията, освен фокус най-често е плод на олекотена съвест. По повод на благодаренето аз лично съм същото магаре, каквито магарета са и голяма част от хората около мене. За всичко си приказваме, дрънкаме от сутрин до вечер, но до „благодаря“ не стигаме. Най-много едно „мерси“ да изтърсим. Огромна е разликата между „благодаря“ и „мерси“. „Мерси“ си е нищо и половина, звуци, любезност. Благодаренето е състояние на духа, необходимост на тялото.
Изписах тия редове, за да кажа следното: От цялата си душа и сърце благодаря на Роса Соколова и Венцислав Драмалиев, че ме поканиха на поетична среща във винарна „Ария Сатра“ в Момчилград на 23 май 2025 година. От две години почти не съм излизал от село, а от поне още толкова не съм канен никъде.
С едно голямо изключение – непостижимата Виолета Атанасова от Кюстендил, която направи така, че се чувствах в Кюстендил като кос на череша. И като рицар в Пирговата кула. Тази Виолета Атанасова е изключително изключение.
Уж се троша, уж пиша стихове, и то горе-долу прилични, уж съм искрен и пиша публицистика, уж си дера и кожата, и сърцето, ама никой не ме кани никъде. А Роса Соколова и Венцислав Драмалиев ме поканиха. Прочела Роса Соколова едно мое любовно стихотворение пред Венцислав Драмалиев и ме поканиха. И направиха всичко така, че да се чувствам поканен. Всичко изпипаха, за всичко бяха помислили, и хора събраха чак в Момчилград. И уж аз трябваше да им чета любовна поезия, а те ме дариха със спокойствие и любов. Голяма работа е някой да ти се зарадва – по-голяма работа от тая няма.И голяма работа е да кажеш едно „благодаря“.
И затова казвам голямо „благодаря“ и на скулптора Емил Пенчев, който направи вечерта да изглежда като рисунка. Пазя си на библиотеката неговата статуетка за наградата „Петя Караколева“. Благодаря ти, Емиле.
Не бях чел стихове, заобиколен от бъчви с вино. Не бях чел любовни стихове пред бъчви с вино, което слуша музика. Не бях чел стихове и пред хора, които се събират един към друг, лека-полека, лека-полека – с всеки стих и с всяка чаша вино. Не бяхме закусвали на теферич край прекрасен хотел върху персийски килим и не бях виждал собственици на хотел с три деца между тях и едно на ръцете на майка си. Благодаря ти,Месут, благодаря и на жена ти и благодаря на всички, които направиха да спим като къпани в хоотела и да си къпем очите с гледки и красоти, които нямат край.
Битови ли ви изглеждат тия мои благодарности? Битови са, така е, но са нещо много повече от бит. Защото са от сърце. И защото бях зажаднял да идем някъде, да поприказваме с хора и да си кажем, че сигурно има и нещо още по-нататък – и от поезията, и от виното, и от живота.Аз не знам какво е то, но когато го позная и усетя, ще ви кажа. Ако вие го усетите, кажете. Ще ви благодаря на секундата. И ако мога, ще напиша любовно стихотворение за онова, което е отвъд всичко.
А заради това стихотворение Роса Соколова и Венцислав Драмалиев ме поканиха в Момчилград.
КАК СЪМ ПРАВИЛ ЛЮБОВ
Правил съм любов през зимата на снега –
тя имаше червени хавлиени чорапи.
Изгоряхме и двамата и досега не расте трева,
където се любехме някога.
Правил съм любов нощно време в река –
тя имаше мокър пясък по гушата.
Удавихме се и двамата, но тя оцеля,аз – също,
и оттогава живеем на сушата.
Правил съм любов на Луната – върху лунния прах –
тя имаше далечни очи и ги затвори.
Полетяхме и двамата и повече не я видях,
видях само мъглявина в простора.
Правил съм любов и на Слънцето, върху котлон,
върху маса и стол и върху книги.
Правил съм любов и в сърцето си и му правя поклон,
че не си спомня вече никакво име.
Всичко си спомня сърцето и лъже, че е така –
има сняг, няма сняг, времето се пилее.
Правил съм любов само с една жена,още малко –
и пролетта ще мине край нея.
