Половината от българите са ходили на врачки и вярват в магии и в кармата. Обичам ги тия мои сънародници. Връщат ми вярата в живота.
Баба ми Събка – по майчина линия, беше гледачка на карти и на боб. Велика бабичка! Цялото село идваше при нея, ами пристигаха и от Дъбен, и от Торос, и от Пещерна. А накрая – и от Буенос Айрес идваха преселници да им гледа. Вярата в магията е световна работа.
Няма начин българинът да не вярва в магии, обречени сме на магии.
Пред очите ни стават магьосни неща.
Изчезва левът и от нищото се появява евро.
Изчезва моралът и от нищото се появява министърка.
Изчезва правото и от нищото се появява конституционен съдия.
Изчезва образованието и от нищото се появява професор.
Изчезва човекът и от нищото се появява война.
Само магията ще ни спаси!
Само магията може да направи така, че инфлацията догодина да бъде два процента.
Само магията може да направи така, че Янка Такева да не е председател на СБУ.
И само магията може да изкара от телевизорите десетина търтеи, подмазвачи и морални дегенерати.
И само голяма финансова магия може да направи от Симеон Дянков финансист и от Теменужка Петкова букетче горски цветя.
Само магия може да направи така, че полетата около Карлово да раждат барут вместо рози.
Само магия може да направи така, че на мястото на Паметника на Съветската армия да се възвиши паметник на хан Аспарух.
И само магия може да направи така, че все още да има българи по тия земи.
Но и без малко реализъм не може – само с магии е прекалено.
Някога, като бях малко момче и вечеряхме в Голяма Брестница в старата къща, дядо ми Драган ме караше да отида до новата къща и да му донеса каскета например. А между старата и новата къща – един мрак, едни тъмни лози и една увиснала вещица под лозата.
–Страх ме е от вещицата! – казвах на дядо Драган.
–Каква вещица бе, - смееше се баба Събка, гледачката – това е старата дреха на дядо ти.
Само с магии не може и само със страх не може…
Днес са връчвани наградите „Златен век“ на Министерството на културата. Обаче народа го влече Златният век на магиите.