Честита радост! Взехме се с Райнметал! Взехме се с Германия пак. Бойната и незабравима от двайсети век българо-германска дружба победи!
Гледам ги тия дупки и отвори на снарядите, дето ги показват като образец, и моментално ми се приисква да ги напълня с барут. Какви сладки бебчета са тия празни снаряди! Как да не им сложиш по един барутен биберон? Сто хиляди щели да бъдат на година милите снаряди.
На българо-германската военна сватба кръстник, тамада и свекър едновременно е, разбира се, генерал Бойко Борисов. Росен Желязков е откъм страната на булката, а така нареченият министър на икономиката Петър Дилов чете приветствено слово.
Мила предвоенна картинка.
Аз уж пописвам, уж думите понякога ми идват отръки, а никога не ми е идвало на ума, че в производството на снаряди и барут може да има синергия и компетентност.
Заводите за барут и снаряди били плод на синергията в Европейския съюз и НАТО – думи на Желязков.
А шефът на Райнметал – срам ме е, но му забравих името, ни похвали за изключителна компетентност по отношение на барута и снарядите. Очаквах да каже и експертиза, но спря до компетентност.
Лула тютюн не струват нашите управляващи – гледат да се подмазват, да се целуват по писти и аерогари, да гледат воднисто и блатисто, да дрънкат глупости и да стават все по-яростни и по-яростни войнолюбци и все повече да скачат и да вдигат ръка да ги забележат… И да не дават пет пари за пустата липсваща синергия между българския народ, барута и снарядите.
С германците в двайсети век два пъти си счупихме главите. Деветдесетте години руснаците ни продадоха на американците. Ние се слагахме ту на французи, ту на германци и англичани и вместо синергии си затваряхме енергийни блокове.
Може и да нямаме еленергия, но ние сме за синергията.
Ясно е, че Бойко Борисов – с всичко, което прави сега, се пъчи и гледа да се позабрави, че от така наречената ротация във властта излезе само една голяма излагация.
Затова е толкова войнствен и затова войната в Украйна е като слънцето и въздуха за всяко живо управляващо същество в клетата ни родина. И в Европа също.
Завиждам на хората от Казанлъшко-Сопотския борчески и възрожденски край! Във всяка къща досега те имаха по няколко пистолета, автомати „Калашников“ и по един чувал патрони. Сега ще си имат и снаряди. Там някъде – в бъдещето, трябва да има и завод за оръдия. Стига с тия черешови топчета!
Казват, че така сме можели да станем мишена.
Ние сме мишена. И сме мишенка – мъъничка мишенчица, точица някаква. Само дето като нищо можем да изчезнем. Ние, де…
Да ни е честита сватбата с въздигаща се велика Германия.
И горчиво за младоженците!