• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ВРЕМЕ Е И СЛЪНЧИЦЕ ДА ПОНАПЕЧЕ

Има една приказка – „като попарен с вряла вода“. На тукашен тетевенски диалект това звучи така: „Като попарен с врелА вОда“.

Е такова нещо – попарване с врелА вОда, наблюдавах днес при опозицията в Народното събрание.

Да я питаш опозицията на какво е опозиция -на зулумите и глупотевините ли, които извърши новородената днешна опозиция, или на префърцунените вторачвания и фиксации. И Банкя, и жълтите павета, и Кърджали отдавна са опозиции на самите себе си и затова днеска бяха като попарени.

Като им видях познатите физиономии на гербаджиите и особено като видях как строителният Нанков се хили и си върти врата и бузите назад, и си казах: Тия хора срам нямат ли, насита нямат ли? Къде му е акълът на Борисов да ги държи едни и същи, едни и същи? Нима наистина има жив човек, който да мисли, че Тома Биков е единственият философ в тая партия? Толкова много вече знаем за тях, че не искаме повече нищичко да научаваме. Мерси завинаги.

Като видях Калин Стоянов да блуждае, сякаш е отшелник на самотен остров, и разбрах, че на Новото начало му се клатят краката в този му вид. Нямам представа как ще продължи ДПС-Ново начало напред, но в морално, физиологическо и интелектуално отношение те са свършени. Етническата карта остава последният им взривоопасен коз, който обаче тези същите играчи все по-трудно ще могат да разиграят.

Като ги видях от Възраждане как се врътнаха и излязоха, докато се свири химнът на Европа, и разбрах, че са се запътили към дъното на пропастта. „Ефектните“ действия вършат работа понякога в любовта, но в политиката – не. Патриотизмът стои най-горе от всичко. Но над патриотизма трябва да има акъл, морал и политическа мяра. Само с контра не става.

Най-голям смях, разбира се, предизвикаха у мен ПП без ДБ. Аз ПП-ДБ вече така ги наричам – ПП без ДБ.

Ивайло Мирчев умира от яд, че Пеевски гледал нахално, както винаги. Да се смее ли човек, да плаче ли? А една бивша секретарица, възвисила се до министър на правосъдието, обвинява новия министър на правосъдието, че бил случайник.

Когато случайности говорят за случайници, това никак не е случайно. Законът за гравитацията действа и при тях – при случайностите.

Иначе всичко изглеждаше много премерено, много подредено. МЕРОПРИЯТИЯТА по избирането на ново правителство преминаха в срок и според утвърдените планове.

Освен попарване с врелА вОда днес видях и яко разпасване на колани.

Антон Кутев трябва яко да си обере синтаксиса, трябва да поукроти малко вербалните си напъни и да не се прави на морален стожер. Това, че говориш бързо и добре, не означава, че говориш искрено и че правото е на твоя страна. Приказките му, че Народното събрание е на Прогресивна България, са приказки на човек, на когото шампанското на властта не действа най-добре. А ако питат мен, Слави Василев трябва да бъде държан много далече от журналистите, защото както е тръгнал, като нищо ще се превърне в един Тошко Йорданов. Натам се е запътил тоя голям любител и поклонник на Румен Радев.

Изтръпнах, като го чух как говори с журналистите, и се чудя как не изяде някой шамар от тях този господин депутат Слави Василев.

На добър час на правителството на генерала от авиацията Румен Радев и успех за пехотинците, които качиха генерала на самолета на държавата.

За останалото народонаселение остава надеждата – надеждата пак да не паднат големи слани, които да досъсипят всичко. Много слани паднаха през тия последни години в България. Време е и слънчице да понапече

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG