Още на времето, когато в скалите на Гложенския манастир намерихме миди, усетих, че макар и в Балкана, имам голямо влечение към морета и океани. Този фосил на мида се залепи за сърцето ми и няма отърване от влечение по глъбини и пътувания.
Колко години трябваше да минат, за да си направи тест за произход и генетична първооснова мой роднина и да се докаже, че прадедите ни са викинги. Този мой роднина викинг се казва Цоло Дилов и също като на мене му става лошо при возене с лодка или параход, но това вече няма никакво значение. защото намерената под манастира мида е била ясен знак за викингския ни мореплавателен произход.
Вярно, че когато мидата е живяла по тия места, сме били дъно на море, но на този факт аз не му обръщам внимание и все се надявам да не съм произлязъл от дъното, а от хора, порещи вълните и завладяващи нови светове.
По едно време си мислехме, че сме кумани – куманската топонимия е силно развита по тия места – Куманово, Кумановото кладенче, Кумановец, Кумански дол. А и кратките имена на мъжете – Лачо, Пачо, Начо, Дачо, Цачо, Гачо, ги свързахме с язденето на кон и необходимостта имената на конниците да са кратки. Кой ще ти произнесе на кон дълго славянско име и то ще се чуе? Я се провикнете от кон -Светославеее, и после го заменете с Дачо – ще видите кое ще се чуе.
После дълго време сме били турци. Наоколо помашките села греят и процъфтяват.
Ромският етнос също набира сили и в тая връзка на етническа обреченост викингският ни произход е някаква надежда все пак. Идва ми на ума, че ако не можем да направим българска етническа партия – Движение за права и свободи на българите например, то поне един сал си струва да се направи и като придойде Вита, да стигнем с него до Дунава, оттам – до Черно море и оттам през Русия – нагоре, докъдето стигнем и докъдето усетим викингския си ветровит корен.
Като ги пиша тези неща, изпитвам голяма мъка, защото околностите, които ме заобикалят, и придаденото към тях население, вече не е държава, не е окръг, област, а терен. Абе, хора, ние тука се оказахме потомци на викинги, вие ни наричате терен. Дошли на терена политици, социолози, антрополози и изучават нашия бит и душевност.
Когато бях ученик, да отидеш на терен, означаваше да се съберем в някоя къща, когато родителското тяло го няма, да се напием и да се натискаме, докато танцуваме. Момчетата в нашето село – моите съученици, да ме прощавате за интимните подробности, но много лесно се възбуждаха при танцуване с момичета и затова наблягаха или на пиене, или на доста отдалечено дистанционно танцуване, което си е нищо и половина и мъка. Голяма част от тях после или влязоха в затвора, или отидоха като бачкатори в Израел или Испания, или се включиха мощно в остатъчния политически живот тук.
Всичката тази съдба – на нашия терен съдбата, е била и заради викингския ни произход. Главите трябва да им се счупят и да им се затворят устата на всички, които изучават нашия живот, бездни, произход и манталитет и ни наричат терен.
Имам си един любимец антрополог на нашата популация – поти се като прасе по телевизията, страшен любител на варените агнешки главички, естет от горе до долу, който непрекъснато споделя какво научил за нас, като бил на терен.
Нашата държава, господин антрополог, вече не е и терен – тя отдавна е обран бостан, пустиня и тинесто дъно на море, и за да слезете на нашия терен, ще ви е нужна пушка за пазач на бостана, камила за пустинята и водолазен костюм за дъното.
Ние, наследниците на викинги, кумани, българи, славяни, турци, индийци, германци, на рицари и просяци, отказваме да сме терен – кален, мръсен терен на вашите политически, финансови и антропологични борби.
И за да си спестите усилията да слизате на терен при аборигените, в джунглите и по пущинаците, ще ви захраня с една информация – днеска влязох в голяма брънка от търговска верига – терен, по-голям от краварниците на три бивши текезесета. И на тоя терен, господин антрополог, аз видях такива цени, които са достойни за цени в бижутерийни магазини в центъра на Париж (магазините пред хотеел „Риц“). Цените са страшни, жестоки, смазващи. Изобилието е хладно, лъскаво и смразяващо. В тия магазини хората бяха тук-таме, не правеха бойкот, защото бойкот бяха направили вече самите цени. И над всичко това Бог да поживи нашия световноизвестен футболист Христо Стоичков – гласът му се носи из магазина и пее приспивни песни за ниски цени и качествени продукти. Всичко разбирам – животът е суров, човешкото око не се насища. Но защо го прави Христо Стоичков – наистина не знам. Става ми и мъчно, и гузно. Ние, че сме го закъсали, е ясно, ами той закъсал ли го е?
Страшни викинги сме и страшни три синджира роби. И страшни прабългари, дето сме по-стари от египтяните и от евреите, взети заедно. Страшни патриоти и демократи сме и страшна е съдбата ни да бъдем терен, върху който всеки може да се упражнява, да прави каквото иска, дори да се облекчава във физиологичен смисъл.
На края на селото една бабичка, която подозирам, че едва ли е с викингски произход, всеки ден изнася тор. Жената има няколко кози, овце и една крава – рине им торта и я изнася край селото. Голямо благодеяние прави тази жена, защото по-хубаво от естествената тор за терените няма.
Тази жена едва ли се интересува от социолози и антрополози. Но пък знае, че дръвчетата много добре се чувстват, когато ги наториш и когато гледаш на тях като на твои деца, а не като на плодни пръчки, забодени в терена.