Точно на Великден – на Възкресение Христово, гледаме репортаж за посещение на робота Робърт в Дома за възрастни хора „Надежда“. В човешкия свят и Възкресението, и Домът са универсални метафори и по-голяма надежда от тях няма.
Въпросът е какво прави роботът Робърт в старческия дом, каква надежда носи той?
Никога няма да проумея – нямат ли капка човешки, повтарям – човешки, а не Робъртов акъл,тези, които показват по телевизията на Възкресение този говорещ скелет, облечен с костюм, при старите хора. И накрая водещата в студиото се беше силно умилила, че репортажът станал хубав.
Като го гледаш отпред робота Робърт – в главата прилича на хокеист, а като се врътне камерата отзад, и виждаш, че на мястото на вратните си жили Робърт има жици и шнурове, които водят към мозъка му.
Как хубаво говори Робърт на старите хора!
Говори им за Путин и за Тръмп. И приказките му са същите като на млад политик в предизборна листа – огладени, лустросани, щях да кажа – вазелинови, но щом става дума за робот, по-скоро става дума за мисли, намазани с „машинно масло“. Колко е повратлив в приказките си тоя Робърт! И за Путин, и за Тръмп – и така, и така. И хубаво, и не много хубаво. И винаги правилно. За да обобщи накрая: „Мненията за двамата са противоречиви“.
Готов е Робърт за заместник-председател на Народното събрание. За Председател още му е малко рано.
Питам се какво ли изпитват възрастните хора, като гледат тоя робот. Уж му се радват, но може и да умират от страх. Умират от страх, защото не могат да си обяснят какво точно иска да им каже този робот. Половината дремят, но това е друго.
А една деветдесетгодишна жена дава съвети на Робърт да вземе най-доброто от живота. И продължи нещо от рода на – няма нищо по-хубаво от това, да имаш внуци и правнуци. И да им се радваш.
Когато някой реши да се прави на интересен и когато този някой не си е отделял муцуната от електрониката, няма как да знае, че на възрастните хора им е все тая за робота Робърт. Че роботът Робърт е краят на една епоха, в която хуманизмът, любовта, страстите човешки, лутанията и победите човешки са имали някакво значение. Но за сметка на това Робърт е хуманоиден робот. Все съм си мислел, че или си хуманен, или не си. Не си представям хуманоидни човеци, камо ли машини. От моя аналогов мозък – толкова.
Вместо някой да поговори човешки с възрастните хора, да ги утеши, да ги зарадва, да се опита да ги разбере в залеза на живота им, те им водят робота Робърт, за да им покажат, че всъщност е възкръснала машината и че безсмъртието вече е в машината, а не в човешките души.
Христос се е жертвал за хората, не за робота Робърт.
И се питам дали роботът Робърт може да се причести с хляб и вино. И изобщо какво значение вече имат кръвта и тялото Господне?
След робота Робърт започна друг репортаж – за агнешко на тиган. И тогава всичко си дойде на мястото. Па като се развъртяха едни рецепти, като се накълцаха едни зелении и пресни луци, като се ръснаха едни подправки, та чак през телевизора замириса на Възкресение.
Такива сме ние – човеците. Изяждаме си жертвеното агне, радваме се, че Христос е възкръснал, и водим робота Робърт в старчески дом.
Христос воскресе!