Сигурно съм бил някъде трети-четвърти клас момче, когато почнахме да ходим в Ловеч и да гледаме голи жени в градската баня. Ходехме до градската баня, катерехме се по едни вагонетки с въглища и през запотените прозорци гледахме голи жени.
Жените се виждаха размазано, в банята се вдигаше пара, но от време на време някоя от къпещите се жени ни забелязваше, избърсваше част от прозореца с ръка, викаше и ни се караше.
Ние падахме във вагонетките с кюмюра и, изтръпнали и уплашени, тичахме да се скрием. Хем ни беше страх, хем ни беше срам – градът не беше най-голям и се познавахме.
След едно такова гледане на голи жени в банята се върнах само с една гуменка у нас.
В политиката сега е абсолютно същото. Смесена баня – мъже и жени се къпят, търкат си гърбовете един друг и сред пара и удоволствия решават нашите съдби.
Има един номер обаче – номера със запотения прозорец. Както с всичко на този свят, така и със запотения прозорец надеждите са едно, реалността – друга. Не всички от къпещите се жени са били манекенки. Точно по същия начин къпещите се сега заедно наши управници са, меко казано, отблъскваща гледка.
Как ни е вряла кръвта като момчета съм описвал по друг повод, но сега направо ми замръзва кръвта, като гледам каква вакханалия е настанала.
Зад запотения прозорец на властта днес не можа да се разбере какво точно са правили ИТН на конференцията си. Преизбрали Слави Трифонов. Че нима някой някога може да се съмнява, че Слави Трифонов няма да бъде преизбран от сценаристите си? Нима някой може да се съмнява, че Тошко Йорданов ще спре да се надува и да гледа поне от два метра височина всичко, което говори и се движи пред него?
Колкото и да е замъглен прозорецът на банята, в която се плацикат ИТН, е ясно, че те окаляха всичко, което искаха да представят за чисто – всичко, абсолютно всичко. Рано или късно божеството Слави Трифонов ще има съдбата на екс божеството Ахмед Доган. Само че сриването в пропастта няма да бъде единично, а групово – заедно с онези, които бъркат телевизора със земя – тоест – с опора.
Корени в телевизията могат да имат само илюзиите.
Като видях днес, че председателят на БСП Зафиров е заедно с министър-председателят на ГЕРБ Желязков и заместник-председателя на ИТН Йордан Караджов при папата в Рим, разбрах, че банята на българската политика не е за гледане изобщо. Убийте ме, но няма да разбера какво общо имат членовете на Българската социалистическа партия и папа Лъв Четиринайсети. И как не ги е срам , и как вместо да застанат до българския патриарх и да поискат нещо усмирително и душеспасително за българското училище, те ходят в Рим, за да присъстват на встъпването в длъжност на папата.
Слагачеството на ръководството на БСП по отношение на еврото и НАТО не бива да минава, но очевидно минава и през навеждане пред католицизма (за всеки случай).
Обаче да се пътува с правителствен самолет е голяма работа. Избършеш си прозорчетата и гледаш синьото небе. Под тебе са облаците, над теб – само звездите. Край тебе – стюардесите и уискито.
Същото е и със самолета на президента. От далечна Япония той може само да чува ехото от опита за гръм, който направи тук, в полите на Витоша.
Майната им на референдумите!
Майната на морал, етика и религия в училище!
Майната на „Никога с ГЕРБ“!
Майната на всякакво „изчегъртване“ и социалистически принципи!
Майната му на надземния градски транспорт в София.
Важното е, че имаме ъндърграунд такъв все още. И слава на въздушния ни правителствен транспорт.
И слава на двете капки вода, които си приличат. Как точно си приличат, не е ясно.
Важна е топлата вода и парата в банята. И е важно никой да не поглежда през прозорчетата. Защото хем можеш да пострадаш, хем гледката е отвратителна.