Как им личи на хората, когато са талантливи и не им пука, и как им личи на хората, когато са на големи постове, а са нищо и половина. Говоря за „Панорама“.
Видяхте ли как двама са много повече от трима, от четирима плюс водещия?
Стефан Цанев и Горан Брегович умиха лицето на телевизора и ми напълниха душата.
Много тежък и сложен разговор е какво точно мисля и за Стефан Цанев, и за Горан Брегович. Но тая вечер ми напълниха душата. Видяхте ли ги само и Георг Георгиев, и академика Денков, и възрожденският депутат как мигаха като зайци в люцерна? Слаба ракия, изкуствена работа, заучени фрази. Всичко, което представляват, е свързано с това, че не представляват нищо – нищо от само себе си.
През годините ту съм се възхищавал, ту съм се ядосвал на Стефан Цанев. Стиховете му са ми изглеждали плакатни, писанията му по история – дилетантски, драмите му – изкуствени и тенденциозни. Обаче нищо от това няма значение, защото той е Стефан Цанев и е поет, и е драматург, и е историк, и е двете си имена, които са лично негови.
И с Горан Брегович е същото. Пали ми кръвта музиката му. Мръзнал съм като куче по площадите да му гледам концертите. Даже познавам едно негово гадже от София. И знам как го канеше да се видят във Виена- че ако не отидеш на любовна среща с Горан Брегович във Виена – къде и при кого да идеш?
Знам и че го обвиняват, че краде чужда музика.
Веднъж, като бях в Сърбия, разбрах, че е паднал от една череша и щял да се пребие. Обаче е Горан Брегович и двете му имена са негови и са музика, и са пиене, и са жени, и са любов, и са каквото си искате.
„Панорама“ представя различни образи. Най-вече порцеланови кукли. Нищо и половина са и външният ни министър, и академикът Денков, който се върнал от чужбина, за да се бори за нашата свобода, и възрожденецът депутат, който се бори за референдум. Стефан Цанев го каза точно – робството е най-характерният ни и най-естествен начин на живот. Само дето трябваше да добави, че робството е най-характерен начин на живот за целия свят и трябваше да добави, че съвременните робовладелци са несравнимо по-големи идиоти от някогашните. Някога робите са умирали в плантациите, в сламените си колиби и в паянтовите си къщи, по гори и Балкани, а сега робите на света мога да умрат за един миг заедно с господарите си.
Стефан Цанев прочете едно обръщение метафора за ъкането – то беше адресирано към журналистите, но е за живота изобщо. Ъкането е новото робство. Новото нищонеказване и новото преглъщане. И макар че се обърна към Бойко Василев и го похвали, че той бил един от малкото, които не ъкат, истината е, че и Бойко Василев е голям ъкач. Така както си изправя дланите и пръстите и ги движи напред като копия, ъка, та се къса. И се надява, че Стефан Цанев не му се подиграва.
Ако сте си мислели, че Георг Георгиев няма да тръсне някоя глупост над глупостите, не сте познали. В края на предаването този ръкоцелувател си пожела да не се сбъдне духът на поета, защото еди какво си и еди какво си. ДА НЕ СЕ СБЪДНЕ ДУХЪТ НА ПОЕТА! Толкова му стига вътъкът на нашия външен министър Георг.
Дано да се сбъдне духът на поета! Дано да се сбъдне духът на всички поети, които се опитват да не са роби. И дано да се сбъдне духът на музиката, която пали кръвта на хората. И ни събира.
Горан Брегович каза, че България е лесна за обичане. Щом сме лесни за обичане, какво ни пречи да си разтворим ръцете и да не ъкаме, ами да си говорим?