Преди няколко години гореше Австралия. Далечният континент Австралия се беше запалил и гореше.
Тогава най-превежданият, най-награждаваният и най-световният писател по нашите земи – Г.Г., написа много силни думи. Написаното от него наистина беше силно и си спомням как Г.Г. си мечтаеше, ако може, във връзка с австралийските пожари, да направи църква и в нея да изрисува коали. Нещо като църква със светци мъченици коали.
Това с църквата и с коалите е доста измислено и нафукано, но когато горят пожари, може всичко – всичко се приема.
Сега гори България, горят села и къщи, гори и ливади, горят синигерчета и свраки, гущери, таралежи, кошути и елени. Душата ни гори.
Но някак си никой не иска да строи църква на изгорелите диви гълъби например, на изгорелите орлета и соколчета, на изгорелите кокошки и ярета – никой не иска да строи такава църква с такива светци.
Г.Г. ми е ясен. При такива като него писането е вторично по отношение на очакването. Още преди да напишат каквото и да е, тези хора имат очаквания по отношение на написаното. А когато имаш очаквания, ти пишеш очаквано, предполагаемо и единствено възможно.
Не се заяждам с най-световния писател по нашите земи. Само ме е яд, че ни мисли за балами и че се надява да не се сетим, че като иска да строи църква на изгорелите коали в Австралия, той се надява да го чуят от Австралия до Швеция и от Ню Йорк до Париж.
Този, който иска да строи църква за коали, едва ли ще се сети да построи църква в някое трънско село или да иде да запали свещ в параклиса, който единствен оцеля сега при един от пожарите.
Като го даваха тоя оцелял параклис, видях колко е един такъв неугледен – хем параклис, хем навес със заковани няколко икони. Дървен параклис – с един кръст отпред и с пейки за сядане. Обаче оцелял в големия пожар. И ако можеше по чудотворен начин този оцелял параклис да се вдигне високо във въздуха, сигурно щяха да го видят всички – от Бяло море до Дунав и от Австралия до Северния полюс.
Нека да има църква на изгорелите коали.
Но нека да има и един оцелял неугледен параклис – наш неугледен параклис, с няколко икони високо в небето.