Днес се навършват трийсет и девет години от аварията в Чернобил. Голяма трагедия. Много смърт, много болести, много поражения. И, разбира се, опит от тогавашните съветски власти да се замаже положението и да се потули истината. Сигурно е имало и голяма паника у тогавашните съветски началници, чудели са се какво да правят…
Да не дава Господ да се случват пак такива неща, макар че се случват непрекъснато. Такива чернобилски взривове в една или друга степен има непрекъснато – и в Япония, и навсякъде, където има войни.
Минаха трийсет и девет години оттогава, а ние тука не спираме да ровим и да извличаме политически дивиденти от грешките на миналото. Не да извличаме опит, а дивиденти. И с тях да мачкаме миналото.
Тази сутрин в новините в седем часа Българското национално радио беше събрало спомени на хора от онези дни след аварията в Чернобил. Една разказа как, като се връщали от Съветския съюз, митничарите на границата не ги закачали за нищо – страх ги било от радиацията. Друга разказа как сме нагъвали марули и радиационни репички и как валяло дъжд върху главите ни – радиационен дъжд. Но връх на всичко беше „споменът“ на дама, която разказа, че всички сме били на манифестации и сме минавали пред празни трибуни. Манифестирали сме пред празни трибуни – началниците едва ли не са се скрили в бункери, а ние сме махали с цветя на празни трибуни.
Ето това е пропагандата на Гьобелс – от всичко да извличаш полза, всичко да изопачаваш и да обвиняваш миналото за всичко. Тъпчи и плюй миналото, обвинявай старите управници във всички грехове, па си накриви капата и, ако можеш, си направи вила на Охридското езеро, както би казал Алеко.
Толкова лъжа и такава омраза към Русия и към миналото не съм предполагал, че може да има.
Нямаше да е лошо репортерите на Националното радио, събрали тези „спомени“ за Чернобил, да попитат някого какво мисли за геноцида в Газа, за химическите и биологическите лаборатории за смърт по света, за снаряда от танка, убил българина Марин Маринов, за кражбите и престъпленията. И за омразата, с която ни облъчват ежедневно. Отворили са един пропаганден Чернобил и ни облъчват, и не спират да ни облъчват. И така ще е до края на света, защото нямаме сили да им затворим устата – или с ръка, или с юмрук.