Историята с поредната пукотевица по Тръмп никак не е за смях – доста страшничка е, но е изключително показателна. Седнеш ли на маса с блюда и вино, сложиш ли си папийонка и фрак,щом и началниците на света са на банкета и проехтят изстрели, всичко се срива под масата – всички отиват под масата.
Изречението стана сложно, но ситуацията е проста. Журналистите трябва да стоят винаги прави и както са прави, да задават остри въпроси. Иначе падат под масата и са там, където е мястото на други същества.
Не искам да подценявам случилото се с американските началници и журналистите, които отразяват работата на Белия дом. Има изстрели, има екшън, има хепиенд в известен смисъл.
Мисля си и за папийонките. Тия папийонки, стегнали вратовете на господарите на света, ту изчезват, ту се появяват. Проехтят ли изстрели, и папийонките изчезват, скатават се, скатават ги. Успокои ли се ситуацията – цъфват отново.
Освен от журналистите, заврени под масите, много се впечатлих и от начина, по който бяха изведени от „зоната“ на огнево напрежение Джей Ди Ванс и Тръмп. Джей Ди Ванс го вдигнаха като уплашено коте, а той си е бая котарак като телосложение и макар че само за миг успях да мерна очите му, видях, че не знае на кой свят е.
Вторият господар на света – вицето, не знаеше на кой свят е и го носеха като коте. А докато бяха наобиколили и извеждаха Тръмп, той сигурно се е спънал или са му омекнали краката, та се наложи да го вдигат и да го влачат, докато го извеждат.
Така нареченият стрелец е доста образован, даже е бил учител. Комшиите му казват, че бил примерен човек, та се питах какво ли го е накарало да ги прави тези работи.
Тръмп го нарече болен човек, даже много болен човек. Каза как яростно се съпротивлявал, а ЦРУ, както винаги в подобни случаи, го нарече вълк единак и самотен стрелец.
Това се превежда, че не е ясно какво му е много на душата, но че е откачен.
Тия хора – Тръмп и правителството му, си играят на богове. Стрелят и убиват по целия свят, както им падне. Отвличат държавни глави и ги извеждат, както влачеха и извеждаха сега тях. Говорят с тъпи, кратки и лишени от всякаква хуманност изречения. Крадат и развратничат по острови, но стрелците срещу тях винаги са луди и винаги не знаят какво правят.
Просто и удобно обяснение. Защото как да кажеш или да допуснеш например, че стрелецът е отчаян и погнусен от тях? Изключено е да го кажеш това, защото ще излезе, че светът стои не на краката си, ами е под масата.
Една българска журналистка, която работи в някакво важно американско радио, разказа за случката горе долу така: „Бяха ни сложени само салатите и като се чуха изстрели, ние – журналистите, се скрихме под масите. И веднага, даже под масите, почнахме да си гледаме работата и да предаваме какво става.“
Няма и не може да има по-точно обяснение на случилото се.
Важно е да има новини от под масата.