• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

СНИМКАТА ОТ ГАЗА

 

Ето я Мадоната с Младенеца на двайсет и първи век  и на всичките световни религии.

Ето ви майката и гръбначният стълб на умиращото ѝ от глад дете.

Ето ви я страшната и убийствена икона на войната.

Не знам какво да мисля. Но виждам, че полуживият младенец на снимката е обърнал гръб на света, свил се е като червей и е отмалял, и още малко – ще умре навътре в майка си.

Хищническа, а не човешка е всяка война и всяка църква на войната е дяволска църква.

Да ни се не видят хилядите години история.

Да ни се не видят мъдростите, писанията, библиите и пророчествата и да ни се не видят всичките надежди, че Майката и Младенецът могат да ни гледат право в очите и да са наша надежда.

Това е най-ужасяващата снимка на днешното общество. И това, което ни гледа от снимката, вече не е Майка, а пресъхнала река. И детето не е дете, а гръбнак на оглозгана риба.

Тази снимка ми я изпрати днес известна телевизионна журналистка и водеща. Докато говорехме, тя не спря да плаче и каза, че тази вечер ще покаже снимката по телевизията, в която работи. И я показа. Беше спряла да плаче.

Колкото повече гледам тази снимка, толкова повече тя ми прилича на някаква стъкленица с препарирани извънземни същества, които случайно са се озовали на нашата планета.

Кажете ми сега – след като евреите са богоизбран народ или поне се мислят за такива, палестинчетата гръбначни стълбове ли са, оглозгани скелети на риби ли са? Майките им призраци ли са?

И изобщо ми кажете – палестинците хора ли са, или скелети, които се лашкат от единия до другия край на изпепелената си малка земица. Малка земица, ама си нямат друга…

Тази същата снимка на Мадоната с умиращия Младенец може да е снимка на украинска майка с умиращо дете, на сръбска майка с умиращо дете, на руска майка с умиращо дете, на сирийска майка с умиращо дете, на българска майка с умиращо дете.

А може да е снимка и на майка ми Мария с някой от неоцелелите ми братя – и назад във времето, и напред в бъдещето.

Сега си приближете снимката по-близо до очите и спрете да дишате, за да усетите мириса на смъртна тъга и покруса. И не си мислете, че момчето има някакви черни гащички. Не – момчето има около кръста и дупето си найлон.

 

 

 

 

 

 

 

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG