Имам лична причина да напиша това.
Спрете да крадете от лекарствата и от лечението на деца!
Трябва да не си лекар – трябва да си гробар, за да крадеш от лекарствата на тежкоболни деца.
Софийска болница купила лекарство за болно дете за 500 лева. В Пловдив същото лекарство било купено за 8500 лева.
Сърца нямате!
Много боледувах като дете. Няколко пъти животът ми висеше на косъм и нашите викаха доктор Николай Пенев – педиатър, който живееше срещу нас в Ловеч. Миришеше на чистота, миришеше на спокойствие, миришеше на живот този доктор Пенев.
Няма денем, няма нощем – като влезеше у нас, и нашите ставаха прави, а майка ми трепереше пред него.
Майка ми беше медицинска сестра и до края на живота си говореше на лекарите на Вие и ги уважаваше.
Всичко ли се превърна в пари?
Може ли да не сме построили ЕДНА свястна детска болница? Докога тая детска болница ще си я прехвърляте като горещ картоф? Тази детска болница все повече се превръща във вълшебна приказка, в блян, в мираж…
Прочетете, ако не сте го чели, разказа на Иван Вазов „Една българка“. Заради болното си внуче баба Илийца тръгва към Господ, прави добро по пътя – ей така, като насън, а всъщност естествено, и Бог спасява живота на детето, защото пътят на тази „една българка“ е Живот.
Къде са тия баби Илийци в днешните болници? Докога на пациентите ще се гледа като на портфейли и на случаи?Докога ще си лекуваме децата по „пътеки“ и „магистрали“, за които често няма направления. Знаете ли за какво няма направления? – За живота и здравето ни няма направления. Път няма.
Да не дава Господ да се разболееш в България и да не дава Господ да се разболее детето ти.
Да крадеш от лекарствата на тежкоболни деца е морална педофилия. Какво искате – да нямаме детска болница, ама да имаме „санаториум“ за детски души на Петрохан? Дяволска и скапана работа е това.
Смилете се бе, хора с бели престилки, и дайте шанс на българите да оцелеят.
И ако е възможно, направете така, че лекарствата да не струват по-скъпо от живота!
Има доктори, медицински сестри, санитари, пред които свалям шапка и им целувам ръка.
Но има и такива, на които трябва да им се счупят главите заради кървавите пари, с които си тъпчат гушите.
След Хипократовата клетва дайте клетва и да не крадете.
Имам лична причина да напиша това.
Спрете да крадете от лекарствата и от лечението на деца!
Трябва да не си лекар – трябва да си гробар, за да крадеш от лекарствата на тежкоболни деца.
Софийска болница купила лекарство за болно дете за 500 лева. В Пловдив същото лекарство било купено за 8500 лева.
Сърца нямате!
Много боледувах като дете. Няколко пъти животът ми висеше на косъм и нашите викаха доктор Николай Пенев – педиатър, който живееше срещу нас в Ловеч. Миришеше на чистота, миришеше на спокойствие, миришеше на живот този доктор Пенев.
Няма денем, няма нощем – като влезеше у нас, и нашите ставаха прави, а майка ми трепереше пред него.
Майка ми беше медицинска сестра и до края на живота си говореше на лекарите на Вие и ги уважаваше.
Всичко ли се превърна в пари?
Може ли да не сме построили ЕДНА свястна детска болница? Докога тая детска болница ще си я прехвърляте като горещ картоф? Тази детска болница все повече се превръща във вълшебна приказка, в блян, в мираж…
Прочетете, ако не сте го чели, разказа на Иван Вазов „Една българка“. Заради болното си внуче баба Илийца тръгва към Господ, прави добро по пътя – ей така, като насън, а всъщност естествено, и Бог спасява живота на детето, защото пътят на тази „една българка“ е Живот.
Къде са тия баби Илийци в днешните болници? Докога на пациентите ще се гледа като на портфейли и на случаи?Докога ще си лекуваме децата по „пътеки“ и „магистрали“, за които често няма направления. Знаете ли за какво няма направления? – За живота и здравето ни няма направления. Път няма.
Да не дава Господ да се разболееш в България и да не дава Господ да се разболее детето ти.
Да крадеш от лекарствата на тежкоболни деца е морална педофилия. Какво искате – да нямаме детска болница, ама да имаме „санаториум“ за детски души на Петрохан? Дяволска и скапана работа е това.
Смилете се бе, хора с бели престилки, и дайте шанс на българите да оцелеят.
И ако е възможно, направете така, че лекарствата да не струват по-скъпо от живота!
Има доктори, медицински сестри, санитари, пред които свалям шапка и им целувам ръка.
Но има и такива, на които трябва да им се счупят главите заради кървавите пари, с които си тъпчат гушите.
След Хипократовата клетва дайте клетва и да не крадете.