От Видин дойде жесток клип – дванайсетгодишно дете лежи безжизнено на земята, проснато от юмрука на тринайсетгодишен малолетен престъпник.
Тринайсетгодишният побойник е облечен от горе до долу в бяло и след удара пристъпва подобно черна пантера – леко настрани с десния си крак. Така отстъпва хищник, в случая – малолетен. И с умствени проблеми.
Страшни клипове си имаме, нали?
Но какво да се прави – случва се.
Вече няма никакво значение дали ще има вот на недоверие за правителството. Правителството падна – юмрукът на тринайсетгодишната черна пантера прати в нокаут и в безсъзнание не само дванайсетгодишното момче, а цялото правителство и цялата измама, наречена българска власт.
Гледах клипа поне десет пъти и наистина видях как, подобно див звяр, това облечено в чисто бяло създание, закриляно от Хелзински комитети, е извън времето и пространството, извън доброто и злото. Мълниеносно нападение и отстъпване назад – като черна пантера.
Може и нещо да съм пропуснал, но в миговете на отстъпление не усетих никаква милост, никаква жал, никакъв трепет, никакво вълнение, ако щете, у побойника, облечен в бяло. И какъв хубав само клип е направен! Клип и половина – с избрано място за снимане, със завръзка и развръзка – истински шедьовър на зверското. На малолетното зверство.
Сега ще се явят едни социални служби, едни психолози ще почнат да работят с побойника, едни НПО-та ще разцъфтят с предложения за помощ, а пред очите ни все така ще лежи проснатото в безсъзнание момче – проснатата наша изгнила власт. И проснатото на земята наше безсилие.
Говорете ми за демографски прираст, за етническа търпимост, говорете ми за заедност и интеграция, включвайте се и се изключвайте в контактите за грантове и за пари.
Само не забравяйте, че едно проснато момче лежи нокаутирано и в безсъзнание. Нокаутирано и в безсъзнание е нашето бъдеще, което, изглежда, ние искаме да приключим по-бързо.
В Перник снимат как измъчват и убиват животни. Перник също си има черна прокурорска пантера – и тя също е неуловима. Случва се, нали?
Във Видин замалко да убият дете с юмрук, най-вероятно и с метален бокс. Случва се, нали?
Там, където живея, небето и земята са се слели от чалга и крясъци и няма ден, и няма нощ. Случва се, нали?
В село Мечка, Плевенско някои хора не смеят да дишат от други хора. Случва се, нали?
Някои и други бабички и старци били пребити и изнасилени за сиромашките им пенсии. Случва се, нали?
Пак във Видин се явили дървеници в Спешна помощ. Представяте ли си – в Спешна помощ се явили дървеници. Случва се, нали?
По селата няма аптеки, няма болници, няма училища. Вече почти няма и българи. Случва се, нали?
Важно е да влезем м Еврозоната и всякаква друга цел е дребна, малка и незначителна. И проснатото момче във Видин, изнасилените бабички и старци, и натиканите в ъгъла българи по села и колиби са дребна работа, защото има една голяма Цел – да влезем в сърцето на Европа.
Вярно е, че нашето сърце кърви, но какво да се прави – случва се.
Всичко се случва по тая наша родна земя кърмилница, освен едно – най-после, най-после да се съмне. Най-кратката нощ е сега. А не се съмва и не се съмва. И това се случва, нали..