След есенните дъждове тревата в двора ни отскочи и стана тъмнозелена. Здравецът също се окопити и видимо наедря. Беше се свил, а сега наедря.
Насред здравеца, до дувара, легнало голямо жълто листо. Приближавам се и гледам, че листото е гъба. Между здравеца е поникнала гъба и си е показала лицето, и прилича на голямо жълто есенно листо.
Встрани, до малките борчета – още гъби, а още по-нататък – до ъгъла на самата къща – рози и още трева. И розите толкова деликатни, че да им се ненагледаш – откъде такава деликатност у тия рози?
Какви тайни само крие земята! През лятото – в сушата, се беше дръпнала навътре, много навътре в себе си, изпокрила се беше земята и не щеше да се покаже. Голяма беше сушата и голяма беше жегата. А сега – след есенния дъжд, се явяват нечувани и невиждани изображения и създания.
Яви се цвете, което се беше загубило с години. Зачена някъде дълбоко в земята и се роди.
Отнякъде долетяха буболечки – всякакъв вид калинки, ама много калинки – жълти, черни, червени, охлювите тръгнаха по стъпалата и сега – тия гъби между здравеца.
Сигурно са отровни, обаче като са се показали между здравеца, нещата се уравновесяват и евентуалната гъбешка отрова се неутрализира от здравето на здравеца и от неговата невинна сила.
Гледам ги тия новопоявили се работи и всичко останало спира да е толкова важно. Не губи смисъл, но няма никакво отношение към тая събудена есенна земя, която сякаш се е запролетила сега, през ноември.
И новините по телевизора вече са някъде в Космоса.
Някакъв си Тръмп оттатък Океана се срещнал с Орбан и му разрешил дерогация за нефт и газ за една година. Дреме му на черупката на охлюва в тревата за тая дерогация. Хората винаги измислят отвратителни думи като тая дума дерогация например.
Има ли по-хубава дума от думата здравец? Ами от думите калинка, трева, дъжд?
Я ги сложете тези думи до думите дерогация, дефицит, приоритет… Сравнете името Калинка-Малинка с името Кристалина Георгиева. Сравнете името Росен Плевнелиев с росен здравец. Или сравнете името Кристин Лагарт с жълта есенна гъба. Натъжавате ли се от сравненията, или ви е и смешно, и тъжно едновременно?
Вземете красивите думи от двора пред къщата, от природата и ги сравнете с думите в залите, в конгресите и форумите. Ще видите, че ние вече сме напуснали земята и на нея ѝ е все тая и сигурно се радва, защото сме я разочаровали напълно. И защото сме я напълнили с барут и олово, защото сме я пресушили, изкоренили и изсекли, защото сме я изяли и изпили. И тя, ще не ще, е трябвало да се дръпне навътре в себе си и да се крие от нас.
Но изглежда есенният дъжд е замаял земята и тя сега поне за малко пак си е същата – земята в двора на къщите ни.