Шантави асоциации са, ама като ми се набиват в очите…
Гледам и сякаш някой с пърлачка е минал и е изпоизгорил всичко, опърлил е земята, сякаш е кожа на прасе. Тревите са се свили, огънали са се и дъхтят на обор. Есенни треви, а дъхтят на обор. Къпините край пътя са спаружени, бобени зърна са станали и вкусът им е като на пращина.
А един чичка от вилите край селото си е изпрал дрехите, проснал ги е на терасата, стъпил е на един стол на същата тая тераса и къса грозде. По черни долни гащи е и къса бяло грозде от лозата над терасата. И се хили, и вика, че гроздето е без семки.
Ние останахме без каквото и да е семе по всички линии, чичката се хвали, че гроздето му било без семки.
Колкото са останали зелени тук-таме дървета, толкова повече по клоните им са се увили всякакви сухи бурени и лиани и не можеш да разбереш това дърво ли е, плетена кошница ли е.
Реката, която по това време на годината намалява доста, сега се изхлузва – да се чуди човек река ли е, прозрачен чорап ли е някакъв. В тая река, която на повечето места е във вид на локви, близо до бента стои черен щъркел. Чичката с гроздето има черни долни гащи, щъркелът е черен целият с изключение на клюна и краката. В чудо се е видял тоя черен щъркел с тая слаба река, сигурно и глад го мъчи. Още малко, и ще изчезне. И както е черен щъркел, ще премине през някой бял облак, пък по-нататък каквото стане, стане.
Асоциацията с пърлачката, която в село е в разгара си по време на така наречените зимни ритуали с прасета, е попресилена. Обаче каква друга асоциация да ми дойде на ум, като вместо да отправяме молитви за дъжд, да чукаме облаците по главите, та дано им дойде акълът и завалят, да се ровим като къртици в земята и да си сменяме водопроводните тръби, ние ще строим заводи за барут и за снаряди.
Честно ви казвам, изпълва ме вдъхновение по някакъв начин, като си мисля, че ще строим заводи за барут и за снаряди. Само като си представя какъв голям пазар имало за тия красиви, неповторими снаряди, за тоя красив, мил барут, ми иде да взема един камък и… Причернява ми – така, както ме беше изпълнило вдъхновение, ми причернява, щото, не дай си боже, да се яви отнякъде една пърлачка и да ни лизне и по барута, и по снарядите…
Чичката с гроздето кара и моторетка и след има-няма петнайсет минути ни настигна с моторетката и ни даде един гроздак. Хвалеше се, че гроздето му било без семки, а се оказа, че не е баш така. Зърната са удължени и почти прозрачни, но тук-таме в тях има семки и това вече е една много хубава асоциация, която се противопоставя на асоциацията с пърлачката. Работата не е равносилна – пърлачките хвърлят огън, а семките растат бавно, но не е като без хич.