Санкции, та санкции… А мен ме напушва на смях. Колко санкции съм видял през живота си и си останах същият ръб. Имам страх от високото, а сега наистина положението е много високо – толкова високо, че ако паднем, ще умрем още докато летим във въздуха, ще се изпарим.Тези санкции – говоря ви и за Тръмповите, е за ЕС-овите, така се омешаха и раздуха, че им опуснах края. Представете си – деветнайсет пакета санкции срещу Русия! Ако се наредят един до друг тези пакети, нищо няма да остане извън пакетите. Пиле няма да може да прехвръкне накъм Русия, екскурзийка докъм Червения площад няма да може да се организира. Нищо няма да остане извън тия пакети. Понеже наистина имам страх от високо, ме напушва на смях от тия санкции. Едни от първите битови санкции, които помня, бяха приложени към една моя братовчедка – Добринка, на която баща ѝ забрани да ходи в читалището на танцови забави, защото се вдигало много прах и тя дишала прахоляци. Истината беше, че от Аржентина се беше върнало едно младо момче – потомък на емигранти от село, и Добринка беше готова да диша всичкия прах на света, само да е с това момче. Момчето хем от Аржентина, хем се движи с куче вълча порода, хем мирише на Запад и на Америка. Санкциите не помогнаха, но това вече е друго аржентинско танго. Има ли човек, който си мисли, че като притискаш някого в ъгъла и му забраняваш нещо, той наистина ще се стресне и ще се вразуми? Може да се уплаши, може да се престори на стреснат, но притиснатият в ъгъла човек или котка, или каквото и да е същество реагира по един и същи начин – защитава се докрай. И намразва тоя, който го притиска.Разчитах – ей така, искаше ми се, нашите управници малко да се поразсърдят след Тръмповите нефтени санкции – от кумова срама да кажат, че България ще пострада, че не е хубаво да получаваш мазно нефтено петно във врата от приятели. Нищо такова няма. Подобно тия стари кученца, които стояха до задното стъкло на колите някога и си клатеха главите, така изглеждаха днес нашите министри.Може ли човек да не го напуши на смях, като гледа клатещите се одобрително министерски глави и като чуе, че ще вземат екшън мерки? Тия екшън мерки е по-правилно да бъдат наречени „след дъжд качулка“, „след бензиностанция – голо поле“, „след капка нефт – кокиче“, „след танкер – водни атракции“ или каквото ви хрумне на ума по тоя повод. Голям смях идва и от тая дълбока мистичност, от тая тайнствена черна дупка – ДАНС, която трябва да реши – да бъде или да не бъде продажбата на Нефтохима. ДАНС ще изпълнява ролята на химическо чистене срещу неподходящи нефтени петна върху името на фирми купувачи.Сещам се и за една друга забрана (санкция), която бащата на мой много добър приятел от простотия, от тъпегьозлък, от инат и от вътрешно вкаменяване му забраняваше всяко нещо. Тръгнем нанякъде с момчетата – бащата на Иван С. не го пуска. –Имаме приказки с него – казваше бащата санкционер и на Иван С. му падаше ченето. Тръгнем да ходим на кино – не, за риба – не. И лека-полека нашият приятел го докара дотам, че открадна един пистолет, влезе в стаята на една студентка и заспа пиян на леглото до нея. После си забрани и да живее и скочи от една тераса. Забраната изпълва забранителя с усещане за надземност, за сила, за фуклевене, за сплашване на флора и фауна. Дори ако формите на забранителя са спихнали, забраната ще ги напомпа за някой друг ден и месец и толкова. Спихването си е спихване.Ето от това най-много ме напушва на смях и ме втриса едновременно. Колкото ми повлияха забраните на баща ми да не пуша, да не се напивам още в мазата, докато наливам ракия, да внимавам какво приказвам в службата, точно толкова ми повлия великата забрана на майка ми Марче относно ученическата ми любов. –Или тя, или аз! – каза майка ми и добави: –Тя влиза, аз излизам. Естествено, че тези забрани нямат нищо общо с деформираното, патологично и апокалиптично желание на някои овластени човекоподобни идиоти да си играят с живота и смъртта. Днес ме вози шофьор на такси– не беше на повече от четирийсет години, и буквално ми изплака човекът:–Абе да ги хвърлят вече тия бомби и да се свършва. Ако си затворя очите и много, ама много дълбоко потъна навътре в себе си, ще кажа, че вече ми е безразлично – то не бяха преходи, то не бяха проходи, то не бяха тоталитаризми и тоталности, простотии и идиотщини, то не бяха пилешки и свински грипове, спинове и ковиди, и войни – всичко това превръща вътрешностите ми в нещо като пепел. И като стомашен сок, от който ми прилошава. И така както ми е безразлично, нещо ми прерязва сърцето и си викам – ами децата? Ами тия хубави планини, тая риба в реката? Ами тоя щъркел на кубето на църквата и тия книги, които са около мене? Ами моята болест да пиша стихове? Какво ще стане с тях, ако си играем на бомби и на санкции… Какво ще стане с училището, какво ще стане с врабчетата, с хората, дето още ги няма? Какво ще стане със светулките през лятото?Идва ми на ум и сега вече наистина ме напушва на смях, как дядо ми санкционира моя вуйчо по отношение на неговата сватба. Дядо ми Драган беше начален учител, свиреше на цигулка, а иначе беше градинар по душа и както пръскаше лозето със син камък, така вадеше цигулката да ни посвири и така е искал да спре майка ми от училище, защото според него тя не е за тая работа. Сложно нещо е човекът, омешано – би казал класикът Елин Пелин. Човекът е едновременно и бяло, и черно зърно – пак по Елин Пелин. А дядо ми тогава просто каза на вуйчо:–Жена ти има висше образование, но дали има душевна красота?Вуйна ми беше хубавичка, с лунички и вуйчо я обичаше, а за нейната душевна красота и за душевната красота на всеки човек думата има Господ. Обаче съм сигурен, че няма никаква душевна красота у хора, които се стискат за гушите, които се мразят един друг, които се убиват, които са готови заради геополитика и земя да ни натикат в пещерите с противогази на главите. Като войник ме нямаше много в тичането с противогаз и се бях изхитрил да отвивам маркуча от дихателя на противогаза и тайно през маркуча да си дишам нормално. Ако нещо стане сега, тоя номер с дишането наужким с противогаз няма да мине. Как да не му се дореве на човек? И как да не го напуши смях, като гледа, че глупостта ни управлява?P.S. Преди два-три дена наша комшийка разхождала внучката си около гроба на Дънов и видели как при чешмата на Дънов стои човек и нещо поправя. Човекът бил рижав и малкото момиченце казало:–Бабо, тоя прилича на Тръмп.Нищо повече от това.
