Снаряд, изстрелян от израелски танк, е убил българския капитан Марин Маринов. Танкът е летял във въздуха, дулото на танка само се е насочило, снарядът сам се е изстрелял и е взривил къщата за гости на ООН. Там, за нещастие, бил и българинът Марин Маринов.
Не мога да повярвам, че е възможно по този начин да се формулира едно убийство. В цялата картинка няма никакви хора, смъртта просто е дошла сама. Снарядът сам е убил Марин Маринов.
Заслужаваме си такова обяснение. Защото и ние, както ядачите на смърт в Англия преди столетия, сега ядем грехове. Винаги сме яли грехове. Изкарваме си парите и живеем, като ядем грехове.
Преди много години в Англия е имало обичай да се ядат греховете на мъртвия. Ако покойникът преди смъртта си не успявал да се изповяда, роднините му се обръщали към специален човек, обикновено беден, който идвал и като изяждал храна, сложена върху ковчега на мъртвия, така поглъщал в себе си и греховете му. И му плащали за това.
Какво правим ние? Чии грехове изяждаме след смъртта на капитан Марин Маринов и кой ни плаща за това?
На погребението на папата ще се съберат управниците на света. Тях ги нямаше на погребението на Марин Маринов, но ще са на погребението на папата. Нищо, че преди години Сталин попитал колко дивизии има папата. Господарите на света ще се съберат пред ковчега на папата и докато ние – милиардите обикновени хора по целия свят ги гледаме, всъщност ще ядем техните грехове.
Винаги някой яде нечии грехове. И така грехът преминава от тяло в тяло, рее се и не свършва.
Когато погребваха брата на баба ми- Кольо Княза, в началото на шейсетте години на миналия век, стана земетресение. Приятелите му, които изнасяха ковчега от къщата, го захвърлиха насред двора между доматите и избягаха. После заваля дъжд и процесията се проточи сред локви и кал.
Папата ще го погребат в базилика пред целия свят. Кольо Княза го погребаха в калта след земетресение. Марин Маринов го погребаха почти тайно.
Къде ще бъдат поканени да ядат после господарите на света, не знам. И дали ще договорят мир, също не знам. Но приятелите на Кольо Княза баба ми ги покани в кръчмата и се напиха яко, и плакаха, и пяха песните му, и ядоха хляб и сланина. И му изядоха и му изпиха греховете на обущаря Кольо Княза.
За греховете на папата не смея да си мисля – да му мислят Свети Петър и Христос. И за греховете на Марин Маринов също не смея да си мисля.
Но много грехове се изядоха по света, а на грешниците нищо им няма и са живи и здрави, и докато ние им ядем греховете приживе, те изяждат нас.
И ни лъжат, и ни заливат с думи, и ни говорят за честност, за морал, и свеждат глави пред ковчега на папата.
А приятелите на Кольо Княза се уплашиха от земетресението и го хвърлиха в доматите. После пиха ракия и плакаха.
За приятелите на Марин Маринов – не знам какво са направили.
Много се мисли напоследък дали да се въведе религия в училище. Дали нямало да има противоречие между ислям и християнство, между източноправославни, католици, протестанти и всякакви други вярващи.
Каква религия ще въвеждате в края на краищата, уважаеми управляващи грешници? Спрете дрогата, хванете ги тия, дето тровят децата ни, и ето ви я религията. Направете така, че обикновените хора да си поемат малко въздух, маалко да си понадигнат главите – и ето ви я религията – и в училището, и по къщите.
А това, което въведохте вместо религия, но не смеете да си го признаете, е, че въведохте бодливата тел и пироните, че въведохте куршумите и бомбите, самолетоносачите, танковете и бойните самолети. Че измислихте атомната бомба, че я хвърлихте два пъти тая атомна бомба. Това въведохте вместо религия, но не смеете да го признаете.
Не ми е известно обаче да може да се яде радиация вместо грехове.
И си признайте тия неща. По-точно си признайте, че няма да си признаете никога.