Български син дипломат – кариерист, който ни представяше на най-високо ниво по света и който бавно деградира до жалък службогонец, срещнал мой познат писател на улицата и му казал: „Много се политизирах. Целият съм политизиран. Гласувай за мен, иначе не знам какво ще правя.“
После слязъл в един подлез и започнал да раздава листовки и да агитира за самия себе си.
Не съм го искал. Никога истински не съм искал да се политизирам. Срам ме е било и съм се чувствал гузен , когато не пиша стихове, когато не пиша разкази и есета, когато не мисля за литературата. Ще ми се пръсне главата – толкова съм изтощен от тази садистична вече политизация. От сутрин до вечер, от сутрин до вечер. Страх и войни, пропаганда, страх и войни… И хората не знаят те лекари и учители ли са, компютърджии ли са, фермери ли са – никой вече не знае какъв е, защото зад всеки нормален човек стои по един политизиран кретен, който забива нож в гърба на естествения човешки живот.
Нали искахме да сме нормална европейска държава? Докарахме го до луда, до полудяла неевропейска недържава. Докарахме го до полудяла Европа.
Като чуя, че трябва да сме нормална държава, и се сещам за един неокачествим образ, какъвто е Филип Димитров. Той непрекъснато говореше за нормална държава и носовото бръмчене на уморения му тарикатски тембър така ми се е набил в главата, че като чуя думата „нормално“, и се изприщвам.
Има ли по-ненормално от това, по-сбъркано и счупено нещо от Филип Димитров – министър-председател?
От Филип Димитров – европейски пратеник в Грузия?
Има ли по-трагикомично нещо от Филип Димитров – конституционен съдия?
Даже чух, че е бил заместник-председател на Венецианската правна комисия.Потънала е гондолата на тая Венецианска правна комисия, щом Филип Димитров ѝ е бил заместник-председател
И като капак на всичко по едно време изкараха Филип Димитров класик на българската литература. Човекът написа роман – „Ибо живяха, Господи“. И романа го хвалеха, сякаш е „Под игото“.
Ето ви го целия наш злощастен, политизиран, мръсен и нечестен живот. Вместо политизацията да изчезне и да я няма, тя се оказва най-важният фактор.
Политизацията направи откровени графомани „национални“ поети.
Политизацията направи формени кретени мислители на новото време.
Политизацията направи безгръбначни същества борци и герои.
И именно политизацията преобърна живота на света.
Както вървяхме прави, се наложи да легнем – да легнем в калта и по нас да минат злодеи със знамена в ръце. Оставиха ни да лежим в калта, защото политизацията беше сменила полюсите.
Както вървят нещата, рано или късно ще се окажем на електрическия стол и преди да ни убие, електричеството на политизацията ще ни изпепели, озвери, състари и превърне в чучела. Преди да ни довършат, са решили да ни побъркат.
И политизацията е най-прекият път.
Политизация плюс войни, плюс кризи, плюс епидемии – и ето го Ада на земята.
Ако преди години се смразявахме и заставахме един срещу друг в семействата, в родовете и в службите си, в селата, градовете и държавите си, сега омразата, породена от политизацията, се прехвърля на всички континенти. Почнахме да се мразим по раси, по народности, мразим се по ДНК, по езици, имена и фамилии. Все се чудим и маем кои са кукловодите на света. Кукловодите на света са политизираните пари – кървавите политизирани пари.