Ако има нещо, което ме отвращава повече от самозабравил се, бесен и радикализиран „десен политик“, е бивш „комунист“, който се прави на ударен и нито си спомня какъв е бил, нито има носталгия по социализма.
Може ли да си бил млад, да си работил за социализма, да си бил на високи постове и да нямаш носталгия по това време?
Може ли трийсет и пет години по-късно бившите мои „другари“ да се правят на ударени с мокър парцал по главите и да се държат като недоубита номенклатура.
Някога казвахме „недоубита буржоазия“, сега се казва „недоубита номенклатура“.
Мой началник от Комсомола ме уведоми, без да му мигне окото, че никога не е заемал длъжността, която заемаше. Или той е откачил, или аз тогава съм бил на мисия до Марс.
Друг още по-голям мой началник в Комсомола се обяви за антикомунист, за пострадал от комунизма и сега си разиграва коня отвъд Океана. И ми казаха, че пак е в същото положение – със секретарки, с коли, с кабинети. И громи комунизма, който вече никъде го няма.
Големи подлоги се оказахме моето поколение! За пари и за нови постове и влияние сме готови на всякакви преображения.
И как не ги е срам тия мои бивши „другари“, като гледат в каква страна живеем сега – в каква бандитска, недемократична и все по-заплашително репресивна държава, да се срамуват от социализма?
В часа, в който така наречените идеали се превърнат в пари, животът си идва на мястото и истината за изменчивата и лъжлива човешка природа лъсва като нова евромонета.
Да ни бяха накарали да приемем севернокорейските вони или турските лири, щяхме да ги приемем и тях на секундата, стига това да е изгодно на господаря и на местните слуги.
Така както в Германия след Втората световна война се оказа, че няма нито един нацист, така след 1989 година се оказа, че всички българи са били изключени от Комсомола, че който е ходил в казармата, е лежал по три-четири месеца в карцер и че никой не е подавал молба за встъпване в БКП. Всички са ги приемали насила и с белезници.
Пиша всичко това, защото преди часове получих такъв звучен шамар от човек, когото смятах за свестен и почтен и който се оказа толкова несвързан с времето преди 1989 година, че се чудех дали е той и да не би да съм се припознал.
Чувал съм, че медицината е напреднала много и въпросът с приснодевието се решава хирургически. Нагледах се на девици, които бяха активни участнички в червени хареми, и най-вече се нагледах на отвратителна политическа амнезия и опит за политически (пластични) операции.
Ако ни е срам от времето, в което сме живели, и от това, което сме били, по-добре да се скрием някъде и да заживеем като във филма „Ъндърграунд“ на Кустурица. Само че във филма жертвите живееха под земята, а идиотите бяха на светло и тънеха в разкош и разврат. И сега ли трябва да стане същото? То вече стана.
И нищо, че е лято, жегата на политическото настъпление и на подборния лов ще продължи. Отстрелът тепърва започва. Оптиката е включена, оръжията са заредени, хората са си по местата. Нататък ще бъде отстрел и лов. Докато дойде и нашият ред – на нас, дребния дивеч, който, представяте ли си, не се срамува, че е живял по времето на социализма. И не крие какъв е бил и какво е работил.
Ако мислите, че животът е единствено преображения, нагаждания и полза, ми го кажете открито. Кажете ми, че съм глупак, наивник, кажете ми, че съм отживелица – каквото искате, ми кажете, но само не ми казвайте, че сте живели някъде другаде – в друга страна, в други времена, и че не си спомняте нищо.
В началото написах, че мразя побеснели и фанатизирани „десни политици“, но че повече мразя пребоядисани „комунисти“. За пребоядисаните мои другари казах достатъчно. А на бесните и пощръклели „десни политици“ ще пожелая да внимават в картинката, защото картинката се променя. И ето – тука, тука е уловката – десните се променят, левите се променят, десните са леви, левите са десни, никой не е себе си, всеки е някой друг.
Всеки е някой друг, но картинката – картинката е непознаваема и пълна с изненади. И самата картинка е друг свят, който нито можем да предположим, нито да му угодим.
Колкото и да угодничим, никога няма да угодим, защото от преобразявания ставаме негодни. Негодни да се гледаме в очите.