Стана така, че около седмица не бях чел коментарите под мои публикации в Мрежата.
Днес прочетох доста от тях. Особено злъчни, защо да не кажа – и отровни, са някои от коментарите, свързани с войните, които Нетаняху и Израел водят с неудобни на тях страни.
Чета ги тия коментари и ме хваща страх. Тия хора наистина ли не виждат какво се случва в Близкия изток?
Виждат, разбира се, но да си куче винаги е било „професия“. А на троловете заплащането им е сигурно. Че аз съм рубладжия и путинист, е ясно, но е хубаво да се напомня, ако може – непрекъснато.
Големият испански актьор Хавиер Бардем каза, че в Газа има геноцид. Е как да не кажеш, че и мъжът на Пенелопе Крус е рубладжия и путинист? Ние тука обаче си мълчим. Ние тука сме лоялни.
Обвиняват ме, че съм използвал опорки от времето на Живков и че съм лицемер. Лицемер съм, разбира се – по цял ден се моткам с една рулетка и меря лицата на хората и по пътя, и по телевизора. Лицата на тия, дето минават по пътя, общо взето остават същите, но меренето на телевизионните лица ме удивлява – ту се разширяват и заемат целия екран и хоризонт, ту се смаляват до милиметри. Това от моя страна е истинско лицемерие – да меря лицата на хората с ролетка. Истина е, че използвам опорки от времето на Живков, и не само от това време. Използвам опорки от времето на Сюлейман Великолепни, Самуил, Крум и Аспарух.
Тая работа с опорките прилича на гнили подпори – всички опорки са гнили подпори в уранова мина и ни облъчват непрекъснато. Опорките са радиация, но скъпо платена радиация, смъртоносна радиация.
Ще спомена и един парадокс – най-дълго в политическия живот съществуват най-облъчените с радиацията на опорките. Но с правилните, днешните опорки.
Няма геноцид в Газа.
Израел никога не е нападал никого.
Америка винаги е бранела интересите на свободния демократичен свят.
Англия никога не е правила геноцид в Индия.
Белгийците са мазали с мед и масло колониите си в Африка. Бонапарт не е ходил на разходка до Москва.
Всички нацисти след Втората световна война са били наказани.
България никога не е била съюзник на Третия райх и на Хитлер.
Комунистите са човекоядци.
Косово винаги е било албанско.
Белград никога не е бомбардиран с американски самолети. И в София, в квартал Горна баня, върху къщата на семейство Върбенови не е падала натовска ракета.
И всички дяволи на света и архидяволите живеят на изток от границата на Украйна.
Това ли искахте да чуете?
Ами добре, чухте го. Повтаряйте си го, запушвайте си ушите, говорете каквото ви кажат, ставайте министри, заместник-министри, председатели на творчески съюзи, ставайте членове на комисии, депутати, ставайте футболни запалянковци, водни пистолети, атомни бомби и ни мачкайте и ни затривайте, докато останете само вие.
Никакви имена, никакви лични местоимения – само вие, те и той. Нищо друго, абсолютно нищо друго.
Срамота и падение е това. Срамота и падение е да се гледа как пълни кретени и криминални престъпници, луди и вманиачени световни вождове пикаят върху главите ни и от главите ни капе кръв.
Оказа се, че лъжата е ядене гурме – фина работа, естетическа.
Сега гледам, че Нетаняху имал един голям проблем по отношение на Иран. Нямал оная най-голяма бомба, дето ѝ викат майката на бомбите и която била тежка тринайсет тона и можела да разрушава на десетки и стотици метри под земята и пръст, и камъни, и бетон, и желязо. И всичко, каквото има вътре до центъра на Земята.
Американците обаче имали тая бомба – само те. Ами да я дадат на Нетаняху, да я хвърли и край. Или може и те самите да я хвърлят. Те хвърлиха атомни бомби в Япония, та няма да хвърлят майката на бомбите.
Ще е най-добре обаче да хвърлят поне стотина такива бомби една след друга в една и съща дупка, та да се пробие тая изгубена планета Земя и да бликне от другия край една лава, и да се освети Космосът, и целият Космос да види какви бомби има по света, майки на бомбите, и какви юнаци имаме, които ги хвърлят.
Много се впечатлих, когато ракета уцели Иранската телевизия. Непростимо е говорителката на Иранската телевизия да е облечена в черно и да е забрадена така нецивилизовано и затова много се впечатлих , като гръмнаха Иранската телевизия. Нещо такова се случи и със Сръбската телевизия някога в Белград. Но това са мои опорки още от Живково време.
Но каква цветова симетрия се получи между черния дим след удара по телевизията и облечената в черно говорителка. Черните цветове много се привличат. В случая се сляха даже.
Ало, журналистите, свободната съвест и свободният глас на света! Колко е часът, скъпи? Колко е часът или е нощ?
Гледах и едни нови самолети по телевизора. Зарадвах им се максимално на тия прилепи – едни лъскави, спретнати, страшно красиви самолети, все едно са ги облекли в кожени дрехи. Хем прилепи, хем самолети. И неуловими.
Като полетят и над нас, като почнат да ни хвърлят майките на бомбите, и ще видя аз едни опорки от времето на Живков. И всички вкупом ще си подвием опашките, ще паднем в дупката и ще полетим от другия край на Земята.