В началото на септември почва опипване на евентуални есенни политически варианти. Политолози, пропагандатори и присъединени към тяхната трапеза същества споделят мисли и страсти и насочват вниманието на хората в желани от работодателите им насоки.
Димитър Ганев и Първан Симеонов например са умни момчета, изглеждат и по своему добродушни. Плюс това, че внимателно си пазят и гърба, и частите под гърба.
Три четвърти от българите, каза Първан Симеонов, забелязвали, че цените растат. Това е страхотна новина за офталмолозите. И за оптиките също. Една четвърт от българите веднага трябва да посети очни лекари и да си купи очила.
Това е въпросът над въпросите. Защо всичко стана безбожно скъпо?
Напоследък се опитвам да не ям много сладко и затова не се заглеждам много-много в цените на хилядите захарни изкушения. Оня ден се загледах. Зверска работа е поскъпването на цените в областта на сладкото и захарта. Вгорчи ми се животът. Повишаването на цените е убийствено и всичко друго е ала-бала. И двамата умни мъже да не се правят на ударени, да не каканижат и да заобикалят болките на хората. Цените са смазващи и те смазаха всичко.
Най-вече смазаха надеждата, че поне веднъж може да се говори нещо и то да е истина. Властта обещаваше, че ще овладее цените, спомням си как Росен Карадимов молеше за един месец време, за да ги стисне тия спекулативни цени за гушите, спомням си как Хвърковатата еврочета на Харпарцумян -Дацов обикаляше навсякъде по телевизиите, за да ни обяснява как еврото и само еврото е нашето спасение.
Тъжна работа.
И още по-тъжно е, че всеки път надеждите ни се оказват запъртъци. Как пък един път нашето българско яйце на надеждите в последните десетилетия не излезе свястно яйце?
Нека да си припомним само:
Какво излезе от червеното яйце на Жан Виденов? Счупиха му го в главата.
Какво излезе от синьото яйце на Иван Костов? Теменужки, които чакат човешки говор, докато върви нечовешка приватизация.
Какво излезе от Царското яйце? Излязоха златни кокошарници, върнати на бившия цар.
Какво излезе от яйцето на Бойко Борисов? Излезе Делян Пеевски.
А какво ще излезе от яйцето на Делян Пеевски, не знае даже и Йордан Цонев.
Какво излезе от яйцето на Христо Иванов и генерал Атанас? Солена морска вода и руско бунгало.
Какво излезе от яйцето на Промяната? Счупи се на едни стълбища покрай едни парапети.
А какво излезе от яйцето на Росен Желязков? Личен водопад и плевенска жажда.
Има и едно друго яйце на надеждата, което вече се търкаля по склона надолу – яйцето на Президента Радев.
До гушата ми дойде да я чакаме тая Президентска партия. По-дълго от Радевата партия вероятно сме чакали само Второто пришествие. Такава партия по-скоро прилича на бостанско плашило, само че гаргите знаят вече, че това е само плашило. Пепел ми на езика, но на Президента му е абсолютно достатъчно това, което има сега, и той никога не би тръгнал да се блъска да прави партия, да се разправя да сипва порции на нови гладни кандидати за слава, да балансира, да се преструва, че му е интересно и че умира от любов към измъчения си народ.
Дълбоко съм разочарован и съм стреснат как толкова много енергия и очаквания не можаха да вдигнат самолета на Радев в българското електорално небе. Радев не създаде сериозни свои поддръжници, той не се огради с можещи и честни хора, а се затвори в кръга на военните, на приятелите и на приятелките на жена си.
България е нещо доста по-сложно от този кръг.
Димитър Ганев и Първан Симеонов са умни момчета, но когато в социологията стъпваш по цвички, без да си ходил с цървули и с ботуши в калта, трудно можеш да оставиш следа. Умни момчета са, но някак си са прекалено равни, заоблени, меки, прекалено са предвидими и допустими в разсъжденията си.
Разбира се, за разлика от много останали дървосекачи социолози, жени с лабилно психическо и палаво сексуално поведение, за разлика от социолози и политолози – съдържатели на духовни бърдаци, те стоят прилично, но това съвсем не е достатъчно. Приличат по-скоро на отличници в клас, които ти се ще да ги щипнеш по бузата от радост, отколкото да им се довериш.
Трябва да се каже ясно – българската социологическа гарнитура, обслужваща политиците, се провали. Тя се превърна в РУМ сървис за политиците. Провалиха се журналистите и медиите и се провалихме всички ние, които избираме възможно най-несъстоятелните хора да ни управляват – от села и градове, та чак до София. И от София до Брюксел, и от Брюксел до последната махала във Вселената.
Какво ще стане, не знам. Аз не съм нито леля Ванга, нито Томислав Дончев, за да знам всичко. Но знам, че не бих се доверил вече на никого от пребиваващите в политическия зоопарк екземпляри. И още по-тъжно е, че тези, които загряват край игрището, са доста стари и износени играчи. Повечето от тях са тарикати и готови на всичко, за да се качат по стълбата нагоре.
Потресен съм как могат да получат парализа толкова много езици, които преди не млъкваха да дрънкат за правда и за свобода, за референдуми и народовластие, за светло бъдеще, за свобода на словото, за плурализъм, за многообразие, за някакви равни стартове, за достъпно образование и здравеопазване.
Кажете нещо сега, немлъкващи някога езици! Кажете поне едно НЕ, поне едно СТИГА! Изглежда в България освен за офталмолозите, много работа се отваря и за лекарите по парези на езиците.