Около Коледа и Нова година валят всякакъв тип послания и равносметки – най-обикновени хора, всякакви същества – писатели, учени, богаташи, властници и президенти изказват мисли във връзка с бъдещето. И отчитат миналото.
Миналото винаги се отчита в полза на изказващия обръщението, а бъдещето се чертае така, както е изгодно на същия.
Колко усукано се изразих по отношение на една проста работа – по Коледа и Нова година обикновено се говорят лъжи за миналото и се рисуват миражи за бъдещето.
Не мога да повярвам и колко съчинени, изкуствени, графомански и грандомански обръщения ни заливат. Гледам едно от тях и се мъча да вляза в главата на тоя, който го е писал. Трябва много яко да си се разболял от грипа на мегаломанията, за да хвърляш световни обобщения и библейски истории, сякаш са слънчогледови семки в джоба ти. Ако питат мен, аз наистина бих си пожелал хубаво осолени, печени слънчогледови семки в джоба, отколкото религиозни превъплъщения и имитации на притчи и библейско приказване.
Няма по-ценно нещо за мен от солените слънчогледови семки в джоба, с които сядах на стадиона в Ловеч да гледам мач.
Как и откога стана така, че простотата и естественият живот бяха заменени от празната показност, от тъпия хумор и от приказките балони?
Няма ли кой да извика, че животът ни е повече от един нецензурен пиперлив виц и от една надута интелектуална глупотевина?
Живеем във време, в което политиката е заприличала на спринцовка. Инжектира ни с опиат, изчезва нанякъде и ни оставя в абстиненция и в морален глад.
Политиката прилича на човек, който идва, чупи ти с камък прозореца, после ти предлага да ти сложи стъкло, но когато дойде време да се слага стъклото, стъкларят изчезва и го няма.
Колкото повече се говори за прозрачност, толкова по-матова става работата навсякъде.
Не помня такава въртележка – не помня такава убийствена световна въртележка с толкова тънки синджири, които могат да се откъснат всеки момент и возещите се на въртележката да се пребият.
Коледа отдавна не е Коледа, а търговска реклама за Коледа и Нова година отдавна не е Нова година, а повторение на едни и същи лъжи.
През изминалата година стоях на едно място – не се развих, не остарях най-много, не помъдрях, не изчезнах, не надмогнах, не написах. Писах и не написах, изчезвах и не изчезвах. Не знам точно какво съм правил, но се опитвах, доколкото мога, да улавям – подобно прилеп в пещера – трептения и вибрации. По-скоро бях тревожен, напрегнат, изтощен. Радостите ми бяха кратки – дълги радости за кратко време.
Имаше и прекрасни дни и моменти, но дори тогава дълбоко в мен не си отиваше онова напрежение, което не знам вина ли е, мъка ли е, обида ли е, или е някакво странно прозрение. До прозрение чак не съм го докарал, но гледам да си изчистя сметките и колкото повече ги чистя, толкова повече се плаша, че почти не ми остана още нещо за чистене.
Надеждата ми е в смаляването на болката и в смирението, което се надявам да не бъде безразличие и пустота.
Много обичам Дебелянов, но като съм учил за него, все някак си не можех да разбера и да приема неговото смирение, желание за покой, за сливане с началото и с безначалното. Дебелянов е велик поет, велико безсмъртно момче…
И едва сега почвам да разбирам за какво става дума при него – става дума за невъзможност и отказ да се страхуваш повече и да мислиш за неща, които неизбежно ще се случат някога с всички.
Много обичам поезията и печените семки, както стана ясно по-горе, но вече ги избягвам, защото ми пада гласът и почвам да кашлям, а като кашлям, ме е страх да не съм се разболял.
Пожелавам ви най-услаждащите неща през Новата година. Опитайте ги, отпийте ги, докоснете ги.
И не се бойте, че не сте едновременно Исус, Мария и Йосиф. Никакъв шанс няма да сте тия тримата едновременно. Гледайте да сте трите си имена.