Нещо трябва да се направи – така не може. Преди няколко дена – на Шести септември, от най-високо място казаха, че трябва да се говори на цялата нация, че „Съединението прави силата“. Говориха за толерантност, за общи цели. А днес – на Девети септември, се правят, че не го е имало Девети септември, че не е имало антифашистка борба.Господа властници и институционални особи, как можете да се изплюете върху нашата памет и върху нашите сърца. Съвсем я подкарахте през просото и освен себе си не забелязвате никого. Антикомунизмът и реставрацията ви станаха знаме, а омразата към Русия – пропуск за по-челни места на масата на властта. Нещо трябва да се направи. Понеже сме в ъгъла и властта иска да бъдем невидими, нека си направим един помен на кръвта и паметта тук, във фейсбук. Аз сега ще сложа снимка на своя дядо – партизански командир от Червенобрежкия отряд „Георги Бенковски“, убит като доброволец при Страцин през Втората световна война. Вечна му памет. Сложете и вие, ако искате тук или на вашите стени – важно е, сложете и вие снимки, ако имате, на ваши близки, за които борбата срещу фашизма и изграждането на социалистическа България бяха борба, мечта и живот. Напишете по няколко реда – какви са били тия хора. Ако нямате снимки, напишете само имената им. Напишете какво са правили, напишете с какво ги помните. Защото нашият Безсмъртен полк е нашата история – такава, каквато е.