Нешка Робева е публикувала на страницата си писмо до Илияна Йотова. Повод е констатацията на президентката Йотова, че Русия е агресор.
Нешка Робева е от тия хора, на които им пламва на корема, чуят ли нещо, с което не са съгласни.
Нешка Робева – именно защото е Нешка, беше боготворена и оплювана, но никой никога не би могъл да я упрекне, че не казва това, което мисли.
Нешка Робева казва това, което мисли, без да си прави сметки какво ще ѝ коства после. Ееех, това после – как ни затваря устата само…
И най-важното за голямата българска треньорка по художествена гимнастика – тя е личност, която абсолютно сама, крачка по крачка е създавала и себе си, и онова, което радваше цял един народ.
Нешка Робева намери сили да си признае, че наивно е повярвала на Николай Бареков, но при хората с огромен талант и големи сърца е така – те лумват, грешат, изгарят, губят, побеждават, но винаги са едно цяло – винаги са личности.
Никак не съм учуден вече, че Илияна Йотова изрече, без да ѝ мигне окото, че Русия е агресор. Вероятно е разбрала, че колкото и да се представя като добра стопанка в Президентството, наесен Президент няма да стане. И затова изрича думи, които могат да ѝ осигурят брюкселско или натовско бъдеще – знае ли човек.
Ако наистина мисли, че Русия е агресор, тя не е моят президент. Защото моят Президент трябва да има способността да прониква в глъбините на душата на своя народ, в неговите гени и чувства. Да владее езика на истината, а не на подмазването.
В България думите „Русия е агресор“ някак си не вървят. Не че в историята си Русия не е била агресор. Коя империя не е била агресор?
Но в случая с Украйна изобщо не е точно така.
Годишнината от започването на войната в Украйна беше използвана по отвратителен начин за пропаганда. Оказва се, че служебното правителство, външната ни министърка, министър-председателят и софийският кмет, цялата жълтопаветна и асфалтовомагистрална общност раздухват русофобията, за да запушат устата на Трети март. Иди след някой друг ден кажи, че обичаш Трети март. Ще те наврат в миша дупка.
Госпожо Йотова, Русия е била „агресор“ и на Трети март 1878 година, нали така? Да я пита човек какво е правила тая Русия тогава на територията на Турция.
Сигурно Съветският съюз също е бил „агресор“ четиридесет и четвърта година? Да ги пита човек тия червеноармейци защо са се сражавали с армиите на Хитлер и с хитлеристка Германия, които така хубаво са били омиротворили Европа, че никой гък не е могъл да каже. И ние, българите – разбира се, съюзници на Хитлер. И Съветският съюз като див „агресор“ да вземе да ни нападне.
Моят дядо и още стотици хиляди българи загинаха, сражавайки се заедно с Червената армия срещу хитлеристките войски. Те дали са се били на страната на „агресора“, госпожи и господа политици, историци и президенти?
Казаното от Йотова, че Русия е агресор, не е гаф – това е нейна застраховка за бъдещето. Ако щете – и нейна застраховка, че безпрепятствено ще си изкара и оставащата ѝ година време в Президентството. Сега я чакаме да каже и че Крим е на Зеленски, и работата ще се окръгли. Твърде вероятно е, не е изключено Йотова наистина да вярва в това, наистина да мисли, че Русия е агресор – понякога ароматизираният въздух в лимузините променя човешкото мислене. Стълбата на Смирненски е навсякъде.
Йотова така прави сечено на Президента Радев и на неговата партия, която все не идва и не идва и не добива плът и форма. Но това не е най-голямата беда.
Бедата е, че политическата класа в България продължава да шикалкави, да мисли единствено за себе си и изобщо да не се интересува от сърцето на народа си.
Нешка Робева е написала писмо до Илияна Йотова. Написала е гневно писмо. И това за мен е по-голям знак от всичко друго. И по-голяма оценка от каквато и да е брюкселска или натовска оценка за Йотова.
На някои хора просто им върви. А други просто са големи.