Не се препоръчва за лица под 18 години
Не пуша от няколко години и тялото ми няма нужда от никотин. По отношение на никотина се е приспало. Но съзнанието ми е пълно с цигари.
Ако си потъркам върховете на палеца и показалеца, мога да чуя как пращи тютюнът в цигарата. В съзнанието ми е и близването на цигарата, овлажняването ѝ със слюнка. Да се пуши сух тютюн някога беше смятано за простотия. Овлажниш ли си цигарата с език, значи си интелектуалец. Или изгубен старец по селата.
Филтърът на цигарите го хапех като куче. Буквално го прекъсвах от хапене и от нерви.
Има ли нещо по-хубаво от жълти пръсти, станали такива от пушене на цигари? Има ли нещо по-сладко от това, да си ученик и да избягаш на сто метра от училището, и да дърпаш като прахосмукачка, защото междучасието е десет минути.
Ами нападалият тютюн в дъното на джобовете, ами миризмата на тютюна по дъното на ученическите чанти? Ами оная моя незабравима детска играчка на едно малко глинено таралежче, дето пушеше тънки цигарки? Умирам си за тая моя детска играчка – таралежче, дето пуши.
Откъдето и да го погледнеш, пушенето е голяма работа. И където и да застанеш, пушекът винаги идва в лицето ти.
Но сега вече не пуша, защото е вредно. Само по себе си пушенето не е вредно, а е най-естествено състояние на запален тютюн и на погълнат пушек от запаления тютюн. Само че съчетано с живота, пушенето се оказва вредно. Не толкова, колкото самият живот.
Докато пишех стихове, пушех като луд. Изтръпваха ми ръцете и краката от пушене, но си въобразявах, че ако спра да пуша, няма да мога да пиша. Пиша и пуша, пиша и пуша и а поискам да стана, и се свличам, и главата ми се удря о масата. Кръвното сигурно ми е ставало триста.
Пушенето си е и фукня, идентификация по модерному, и илюзия – илюзия, че няма да си достатъчно мъжествен, ако не пушиш, че не си достатъчно разтревожен. И още, и още - една до друга илюзии във връзка с пушенето.
Дай една цигара! Дай една цигара - и ето ти го сприятеляването, ето ти я любовта, ето ти я човечността. Много човешко е, какво по-човешко от това, да дадеш една цигара на някого?
Нямам представа защо цигарите бяха по двайсет в кутия. Но самата им подредба, това, че стояха толкова елегантно една до друга, предизвикваше голяма хармония за очите. Цигарите се белеят, филтрите са красиви, понякога – с точици по тях. И всичко е подредено, и хоп – вадиш една цигара, после още една, цигарите почват да се клатят наляво -надясно, да намаляват, докато накрая смачкваш кутията. Никога няма да простя обаче на тия садисти, които измислиха отвратителните лепенки по кутиите на цигарите – да се чуди човек, като държи кутиите с цигари, дали не е попаднал в морга или в кланица. Срам нямат тия човеконенавистни същества, които съсипаха хубавите кутии, като налепиха по тях гадости.
Голяма световна кампания се води срещу цигарите. Не можеш да видиш един филм, в който да дават как се пуши. Че Ален Делон ако не го видиш как пуши, за какво гледаш филма? Кръвта се носи като цунами из филмите, но цигареният дим е забранен. Той трябва да не съществува.
Какво му е лошото да ти се замае главата от една-две цигари и към цигареното замайването да добавиш и замайване от пиене?
Почти съм сигурен, че хората са пиели и пушели, за да им се махне животът от главите – поне за малко. Поне за малко да спрат да си чувстват тялото и да се понесат из въздуха, и после да спят и да не мислят дали са живи и къде са.
Като казах за цигарите, да кажа и за пиенето. Първите глътки ракия ми продъниха корема и ме опариха, и ми смъдяха на гърлото, и ми излязоха светулки от очите, но изобщо не се уплаших. Някъде много дълбоко в кръвта и гените ми се беше стаило желанието да си пийвам. Щом големите пият и се напиват, що аз да не го правя? Не се плъзгайте само, че пиенето на големите дава лош пример на малките. И пушенето, и пиенето са част от желанието да ставаме други – неосъзнатото желание да бъдеш друг има различни измерения. Цигарите и пийването са един от пътищата за това.
Кажете – не ви ли плаши мисълта за доживотна и несвършваща трезвеност? Не ви ли се прищява понякога да ви е лошо от пиене и пушене и после да ви мине?
Пиенето и пушенето са ми давали кураж да седна на масата на известни писатели, да се правя на важен пред момиче на среща, да ми дойдат сили и безсрамие, за да съм интересен в компания. Напивал съм се и съм пушил цигара от цигара, за да се чувствам мъж и да се чувствам важен.
Пиенето и пушенето са ме съсипвали, но в това съсипване е имало и много сладост. И най-важното – имало е скъсяване на времето. Цигарите и пиенето скъсяват времето, следобедите и нощите изчезват, изчезват дните и започва едно голямо потъване, което съвсем не означава дъно.
Пушенето и пиенето обграждат човека с небе отвсякъде. Обграждат го с различни небета – отгоре и отдолу, отляво и отдясно и за малко го лишават от мозък. А след това – съвсем ненадейно – между махмурлука и болката се появяват такива идеи, прозрения, до които сам няма да можеш да стигнеш.
Никакви апотеози и похвални слова не правя на цигарите и на алкохола. Само искам да кажа, че нещата са много-много по-сложни, по-завързани и оплетени от присъдата „вредно“, „недей“, „стига“.
Всяко нещо, което ме е карало да се чувствам особено, ме е въодушевявало, помагало ми е и ту ме е плашело, ту не.
Сега ми е все тая. Не ми се пуши изобщо. От време на време пийвам – от тайно желание пак да ме заболи глава от пиене.
Още малко и ще кажа, че пушенето и пиенето са младост и сила, но няма да го направя, защото са такива времената – строги, фалшиви и скапани времена, в които децата ни се качиха на космическите ракети на дрогата и наркотиците, обаче как да ги съдя аз – от камбанарията на цигарите и пиенето ли да ги съдя? Не мога да ги съдя за нищо. Нито мога да ги предпазя. Само мога да им кажа, че на мен от сироп за кашлица ми призлява до смърт веднагически и че никога, никога не съм посягал към наркотици.
Не съм посягал към наркотици, щото по мое време ги нямаше много – почти ги нямаше. Само веднъж мои приятели бяха се сдобили с морфин, краден от родилното отделение, но аз никога не стигнах до него – само чувах приказки. Какво ли щях да правя, ако можех да вземам наркотици? Да не дава Господ.
Да не дава Господ да прекрачваме оная черта, зад която няма нищо и зад която не Господ, а ние самите се убиваме един други – за пари, за лукс, за щуротии и заради това, да властваме над другите.
Искам да остана отсам чертата, но за леко замайване от време на време нямам нищо против. И за не чак толкова леко.