Не може да има честни избори, щом има Министерство на честните избори.
От Министерство на честните избори до Министерство на истината и святата правда крачката е само една.
Не може да има честни избори, щом глупави, хилотещи се и алчни същества влизат в политиката, за да станат милионери и да се правят на мъже.
Не може да има честни избори, щом в Парламента влизат брокери на българска история и героизъм, на илюзии и на самочувствие. Политическите брокери на илюзии са далече от честността.
Не може да има честни избори, докато едни и същи политолози и подбрани лица ни обясняват света и честните избори.
Чуйте какво говорят тези гумени глави. Те не говорят за служебния кабинет, те говорят за ползата, която евентуално Радев, Борисов или ПП-ДБ ще имат от този служебен кабинет.
Вижте как хора, които се представят като мяра за истината, мерят с различни мерки и теглилки нас, обикновените хора, и тях – политиците.
Никога, ама никога няма да чуете какво е изгодно за вас лично от това, че например Надежда Нейнски е външен министър, но веднага ще ви набият в съзнанието, че това е полезно за България в Европейския съюз и в НАТО.
Преди малко съвсем откровено един доста театралничещ напоследък политолог с все по-сведена надолу глава или с поглед, взрян в небето, си го каза простичко: „На нас никога няма да ни дадат сами да си избираме военния, външния и енергийния министър.“
Аз бих добавил – и на всички останали.
Според вас това повишава ли избирателната активност?
Дали ще повиши избирателната активност фактът, че представители на политически сили със затихващи функции изпълняват ролята на килъри и морални шпицкоманди и се занимават с подборен лов на неудобни за тях противници? Това какво цели – да повиши избирателната активност, или да ни нахрани със събития, както беше писал Вапцаров.
Няма как да има честни избори в бедна, прогнила и деморализирана държава. Бедността и безпътицата са най-нечестното нещо в света и няма как да произведат честни избори. Богатството и развратът също не могат да родят честни избори. Те могат да родят единствено изроди, представящи се за хуманоиди, но честност никога не могат да родят. Честността е отрова за тях.
Могат ли да бъдат честни изборите в държава, която се е скупчила в три-четири града и която е дала под аренда и в прекия, и в преносния смисъл останалата си територия? Честността може ли да бъде дадена под аренда?
Наистина – не ми се вярва, че точно тези гумени глави, които говорят и говорят за промяна, от десетилетия вече се въртят като куршуми в барабан на пистолет за руска рулетка и ни прострелват в сърцата и в надеждите за нещо по-добро.
Има десетина-петнайсет абсолютно гангренясали и морално разложени същества, които мачкат нервите ни, съзнанието ни, малкото ни останало самочувствие и не мърдат и не мърдат от екраните и от къщите ни. И колкото повече ни лъжат и мамят, толкова повече говорят за честност и за честни избори.
Общественият строй, в който живеем, е дълбоко нечестен.
Дълбоко нечестни са партиите в България.
Световният политически елит е дълбоко нечестен и развратен.
И който не вижда това, е наистина с широко затворени очи – като във филма на Стенли Кубрик.
Махнете се от очите ни, продажни, тлъсти и морално фалирали образи на печалната ни действителност, и не си играйте с нас на сляпа баба.
Всичко е нелегитимно. Легитимна е вече само ракията, треперещите ръце, ровещи в портфейла, и чувството, че ти не знаеш нищо, а пет-шест души срещу теб от телевизора знаят всичко.