С ръцете си не мога да забия пирон в тиква, нито мога да продам студена вода в пустиня.
Но имам нюх на куче за две неща – поезия и политика.
Това, второто, ми се отдава повече като анализ, като дисекция и като възможност да го предвидя. Ще го кажа направо – имам романтична представа за политиката, но това е положението.
И отсега надушвам – още отсега надушвам нова вълна. След очакванията за вълната Радев се надига някаква друга вълна. Вълната Радев още не се е състояла, но на дъното на българския живот нещо бучи, земетресение някакво предстои, и то наистина ще помете всичко.
Над Балкана вали дъжд. Над България вали дъжд.
Мъгли се влачат, реки прииждат и в тоя дъжд и мъгли стоят залепени навсякъде портретите на един човек – най-много неговите портрети. Облепени са старателно с тиксо да не ги намокри дъждът. Човешката надежда е като гнездо – иска да е сухо. И иска от яйчицата на надеждата да се излюпят пиленца, а боже, колко запъртъци видях през живота си.
Това, което бучи и идва, може да не се отлее в партия, може да е тотално разочарование или завиване в друга посока, но усещам, че така повече не може.
Не може повече да ни лъжат, да не ни питат за нищо и да поставят живота ни на карта. Че сме хазартна държава е ясно, но животът на децата ни не е хазарт.
Господа политици от стари и нови вълни, потънахте в лукс и безчестие, а искате ние да стискаме зъби и да ви ръкопляскаме. Цялата предизборна кампания сега е затисната от световни събития. И това, което става в България, не е предизборна кампания, а състезание кой повече ще мрази Русия, кой повече ще обича Брюксел и НАТО и кой повече ще се прави на сляп, че Тръмп и Нетаняху са луди хора и че направиха от живота ни лудница – скапана, кървава, сиромашка лудница. В тази кампания си имаме и снишавания, заобикаляне на отговори, евфемизми и игра на Робин Худ и късния Индже войвода по Йовков.
В България в момента се прави колониална кампания с елементи на ориенталски разкош. Затова съм сигурен, че скоро бученето и недоволството ще се превърнат във вихър и буря.
И да знаете, че всичко на тоя свят е лично – животът е личен, любовта е лична, разочарованието е лично, обидите са лични. Политиката също е лична и нищо друго.
Когато стана папа през 2013 година, Франциск се обадил на детето, в чийто дом пренощувал в Рим преди Конклава. Момчето попитало кой се обажда, а Франциск отговорил: „Папата, който иска да ти благодари“. Франциск говореше с всички. Ние тука не си говорим изобщо. Никой с никого не си говори и никой на никого не се обажда по телефона. Даже министър-председателят Гюров не се сеща да вдигне телефона на президентката Йотова и да ѝ каже, че отива в Киев. А как го посрещаше само тя в Президентството – на крака му слезе на тротоара. Липсвала комуникация… Липсва искреност, човещина, грижа за хората. И визия за България. Помислете малко и за България, а не само в кое министерство ще ви висят портретите.
В началото казах, че не мога да правя нищо, но разбирам от поезия и политика. Мислех си, че разбирам и от жени, но и там се провалих като баща ми. Той – с едно изключение, и аз – също с едно изключение.