Дълго, ама много дълго чакахме появата на Румен Радев в реалната българска политика. По-скоро – в нереалната, защото между нашата политика и нашата реалност има много светове, различни измерения са те.
Сега се говори дали ще има вълна, колко голяма ще е вълната и кого ще помете.
Не знам защо, наистина не знам защо, но някак си не я усещам с кожата и с душата си тази вълна. Искам я, чакам я, но не я усещам. Дори самото изпращане на Радев от Президентството не ми се стори чак толкова възторжено. Имаше хора, хората се вълнуваха, но нещо не ми достигаше.
Не знам дали това не е синдромът на преносената бременност, дали не е умора от лумванията и паденията в политиката ни. Нещата сега ми изглеждат малко повече, отколкото трябва, режисирани, малко повече, отколкото трябва, ситуирани във време и пространство и доста по- обрани, отколкото ми се ще.
Но ми се ще поне тоя път работите да са по-свободни, с малко повече естественост, ако щете.
Не казвам, че Радев трябва да тръгне както Симеон някога на турове за овации из държавата ни, но трябва да се помъчи да направи нещо не по военному и не по генералски.
Пак повтарям – партия на Радев трябва да има. Тия гъсеници трябва да бъдат махнати от листата на нашите градини и души. Но не може всичко да се прави по план.
В България винаги малко лудост върши повече работа, отколкото академизмът и отвлеченото философстване на някои президентски съветници.
Секретарят на Президента – Димитър Стоянов, публикува във фейсбук призив, по-скоро намек към Румен Радев да направи партия. И ние всички ахнахме и изтръпнахме в очакване.
Беше голяма глупост. Ние да не сме деца, за да ни залъгват с такива нагласени призиви?
Или криенето сега на името на партията – дали ще е „Трети март“, дали ще е „Нашата България“, дали ще е нещо друго…
Пък регистриране на партии двойници, пък „Нашата България“ не било запазено име от хората на Радев – това по-скоро прилича на подгряване на шоу, отколкото на истинска партийна работа.
Ако се разчита на такава тайнственост, пиарщини и всичко ни се поднесе в последния момент, за да не можем да гъкнем, работата не е най-добре.
Омотали сме се като пилета в кълчища. Да го докараме дотам, че да не може да се намери човек за служебен министър-председател. Или не щат, или са улави, или имат работа със съда.
И тия преговори в Президентството, това посрещане на входа… Моите уважения към президента Йотова, но като ги видях с Рая Назарян как си гукат по коридора, и честно казано – ме досмеша и се ядосах.
Самите процедури и консултации имат за цел да се разцъква топката нагоре-надолу и няколко персони да ги дават по телевизиите и да се дуят.
Гледах как Председателката на Народното събрание Рая Назарян влиза в служебния си автомобил. Най-важното от всичко е, че има кой да ти отваря и затваря вратата и да си държи ръката там, където можеш да се удариш.
Представяте ли си какво е в душата на тая млада дама, като се качва в тия коли и я пазят като рохко яйце? И как после не спира и не спира да говори.
Ами тия хладни мраморни коридори, ами тия килими персийски – как да не му се прииска на човек да иде на консултации.
Спирам с отклоненията по женска линия – имам предвид президентска и председателска.
Голямата истина ще светне, като видим листите. Никакви програми, нищо не ме интересува. Пет пари не давам за декларации на изток и на запад. Видя ли листите, и ще съм наясно – кой кого ще мете и кого с кого ще заменя.
Имам няколко приятели – фейсбучни, особено един от тях – така са пощурели на тема Радев, така пускат всевъзможни снимки и текстове за възхвала на идващите светлини, че ме е срам да ги гледам. Поспрете се малко бе, хора! Фейсбук няма да ви помогне да влезете в листите. Тия работи ги решават други хора и за мое дълбоко съжаление – на не много осветени места и по критерии, за които не ми се мисли. Виждал съм го с очите си и съм сърбал тая вряла попара. И езикът ми още тръпне.
Наистина желая успех на Румен Радев и вярвам, че колкото по-малко фокуси има в една битка, толкова повече шансовете за успех са по-големи. А това сега наистина ще бъде битка – страшна битка с мъхове, с лишеи, с екземи и схеми, с изгнили създания и безсмъртни платени лизачи и ибрикчии. Битка, която ще бъде спечелена в края на краищата от редниците.
На добър час, господин генерал!
И се пазете от фокусници.