Вече съм напълно убеден – най-глупавите хора на света са „антикомунистите“, които нямат нищо друго, освен чугунените си глави.
По-прости от тях може би са само чугунените глави на „комунисти“, които не виждат по-далеч от носа си.
Глупакът, чугуненият, тенекиеният човек, вътрешно свършеният и изгорен човек, човекът клише, щампа, както и да нарече себе си – демократ, либерал, комунист, антикомунист – не е нищо повече от празна тенджера.
Ще се изядем от простотия.
Ще се изядем от запалянковщина.
Ще се погубим от плюнки и от отрови.
Не можахме да намерим нещо, което да ни събере.
Фанатизмът ме плаши, отблъсква ме, прави ме безпомощен, парализира ми мислите.
А накъдето да се огледам, главно виждам това.
Изгоря ми душата за хора, които се съмняват, които търсят нюанси, търсят вината в себе си, които могат да изслушат в другия, да вникнат в него.
Кога станахме такива тенекета и пердета? По-големи роботи от първия български робот Робърт сме станали.
Имаше една приказка на времето – малко нафукана и тарикатска: „Убий простака с мълчание“. Като ученици все това повтаряхме.
Докато накрая простакът ни уби с думи. И не само с думи, ами и с тояги, с олово и със страх.
Преди малко бях обвинен в русофобия, понеже съм казал нещо за Радев.
Друга пък се беше засегнала на рус цвят.
Трети започна да ме агитира, че Александър Йорданов някога бил спрял лустрацията.
А четвърти ме заклейми като копейка, имаше и моя карикатура като руски казак с балалайка във фейсбук…
По тоя повод – изпращам много здраве на всички, които единствени знаят истината – червена, синя, зелена, и единствено те са правилните цветове в дъгата.