Много е просто – ако държавата ни е завладяна, значи всички в държавата ни се продават. Вие продавате ли се? Вие държавата ли сте? Защо тогава държавата ни е завладяна?
Много е просто – ако държавата ни е потънала в боклук, ние всички боклуци ли сме? Кой хвърля тия боклуци навсякъде? Кога се родиха тия боклуци?
Много е просто – няма закони. Ами дайте да ги намерим. Да тръгнем да ги търсим тия закони и като ги намерим, да си ги занесем по къщите и да ги спазваме.
И пак да попитам – щом държавата ни е завладяна, кога ще я освободим, кой ще я освободи?
Много е просто – ако държавата ни изчезва, трябва да я намерим. Да тръгнем да я търсим по долове и балкани и по градове и села. И най-напред да намерим гробовете на дедите си, а после да видим дали има дървета, от които да се сковат люлки и маси.
Много е просто – времето е някъде напред, а ние сме някъде назад. Времето също трябва да бъде намерено. Не догонено – това е невъзможно, а намерено.
Много е просто – трябва да спрем да лъжем, да крадем, да се мразим, да спрем да се страхуваме. И да спрем да не смеем да се погледнем в очите. И да спрем да хвърляме боклуци и да отглеждаме боклуци, и да се оставим боклуците да ни се качат на главите.
Много е просто – лъскавото е по-приятно от грапавото, скъпото е по-желано от евтиното и алчността е по-голяма от смирението и от мярата.
И да попитам още веднъж – всички ли сме лъскави и всички ли сме за продан? Колко струваме един по един и заедно? И има ли грапави измежду нас?
И да попитам – защо се клатушкаме, като ходим, и защо се блъскаме? Защо се препъваме един друг и защо сме омаломощени?
Нека кажа и това – ако две имена струват колкото имената на всички българи и ако две имена затулят нашите имена, то за какво са ни имената, за какво са ни мозъците и устата? За да повтаряме само две имена?
Ако сме продадена държава, дали сме и с продадени мозъци? Имаме ли мозъци и очи, за да осъзнаем и видим, че не всички се продават, че не всичко е завладяно и че голямото и несвършващо мачкане някой ден ще завърши и с кълнове в пръстта.
Много е просто – сушата е голяма и страшна, огньовете са по-големи отвсякога – между земята и небето има само огньове. Те дали знаят, че не всичко е за горене и за продан?
Много е просто – ако ще сме завладяна държава, нека си го признаем. Ако ли не – нека да си развържем ръцете и да си зашием устата. Стига толкова уста, стига толкова думи – важното е да си развържем ръцете и да угасим огъня.
Много е просто, ама по-сложно от това няма