Трябва да кажа и друго – под изкуствените граници невидимите сокове на историята текат и в двете посоки и няма връщане назад. Колкото и да се трудят политиците и политичарите да се смразяваме, колкото и да се скъсват да правят глупости от едната и от другата страна, невидимите сокове на любовта текат – и в скръбта, и в радостта. Трябва да се спре вече с есхумацията на историята и да се върви напред.Малко е да се каже, че сме един народ, малко е да се каже, че езикът ни е един, малко е да се каже, че се обичаме. Най-вярно е просто да се каже: „Оставете на кръвта и на гените да се намерят и да се разпознаят.“
