По три пъти на ден поливам дръвчетата в двора и тревата и пак има пукнатини по пръстта. Купил съм едно въртящо се устройство за маркуча, което пръска по пет-шест различни начина и мога да сменям характера на пръскането – ту на струя, ту на капки. След десет минути нищо не личи – напуква се кожата на земята и е жадна, и няма напиване, няма напояване. По всички линии останахме без влага.
Без да се напъвам, слушам какво си говорят двама мъже на горната улица. От колата, която е спряла, дъни музика, която огъва ламарини и отвява керемиди, но двамата ми съселяни не спират да си говорят за един милион неща, но най-вече за съсипаното ни село и за спомените си, когато селото ни не е било съсипано.
Страшно съм изнервен от пощурелия свят, от огъня, от въглените, от миризмите на изгоряло месо. Изнервен съм от кръвта и убийствата, от лъжите, от жегата, от сушата, изнервен съм от това, че няма да има една ябълка и една слива тая година.
А двамата мъже не спират да говорят. Пипат си ръцете като за довиждане, връщат се, пак си добавят приказки, повтарят едно и също, дъвчат го и аз, както си поливам, взех, та окъпах коса с маркуча. Тоя кос непрекъснато асистира поливанията в двора и се е превърнал в нещо като цвъртящ хроникьор на поливанията, а всъщност чака някой червей да се покаже. Поливам аз коса и той, вместо да трепне и да изчезне, взе да се кефи близо до здравеца, да си кукушини перата и да се къпе.
И аз както го къпах него – коса, обърнах маркуча към главата си и както бях нагласил пръскачката на силна струя, се окъпах от горе до долу.
За коса не мога да потвърдя със сигурност – колеблив съм относно намеренията му са къпе, но за себе си декларирам, че съм готов да се залея със студена вода и да не спирам да се поливам.
Само да спрем да си говорим празни работи, да спрем да дрънкаме с думите си като с тенджери и тигани и с алпака канчета. Готов съм да не спирам да се поливам с тоя маркуч, стига да не чувам имена на убийци, стига да не гледам мутри и крадци и стига да не слушам съмнителни Шехеразади да ми четат приказки за лека нощ и добро утро.
Ако Шехеразадите са жени, както и да е. Аз лично преглъщам жените Шехеразади, но мъжете Шехеразади ме убиват направо.
Министър Гроздан Караджов например, Бог да поживи вицепремиерското му кресло и транспортните му отговорности, но като го видя, и знам, че ще разтвори едни карти, едни чертежи, че ще ни засипе с дати, с документи, с печати, с намерения, с точности, конкретности и концепции и че приказките му няма да имат край.
Какъв конкретен сладкодумец е транспортният ни министър Гроздан Караджов. Разтегна днеска по телевизора една карта и почна да обяснява как влаковете ни ще станат като ракети, как вътре ще се чудим на земята ли сме, или в Рая, как няма и да помислим за автобуси повече. И като навлезе в една конкретика – направо примрях. Западният оператор на влаковете – разбирай – частник, ще те вози и на изток, защото оня от север пък ще може да стигне на запад през юг, па никога няма да си сменяш билета, докато пътуваш от горе надолу и от долу нагоре. Кълбото с преждата на баба ми котки да го бяха омотали, нямаше да е толкова усукано това, което говори.
Така по времето на зрелия социализъм обясняваха мултипликационния подход. На Пленум на ЦК на БКП беше взето решение да се мултиплицираме. Хората си мислеха, че да се мултиплицираш, означава да гледаш мултипликационни филмчета в киното, а то се оказа, че мултипликация значело, като направиш нещо хубаво, друг да направи същото като теб. И така във всички сфери – само хубави неща и хубавото да се размножава.
Видяхме какво се размножи най-много. Близо четирийсет години ги гледаме хубавите размножени неща около нас.
Гроздан Караджов и той – мултиплицира влакове от изток на запад и от север на юг.
А в тая суша косът няма как и утре да не иска да го къпя със студена вода. Ще свикне да го къпя тоя кос с маркуча и ще свикна и аз да се поливам със студена вода и ако случайно този ни опит се мултиплицира и всичко живо вземе да се полива с маркуч и със студена вода, току виж лицата ни ще светнат – чисти, окъпани и взрени в светлото бъдеще.
А сушата е голяма, казвам ви – земята се е напукала и можеш да си вкараш пръстите в нея. Голяма суша е.