Прадядо ми Йото, който живя сто и две години, понякога ми разказваше за войните, в които е участвал. Като ветеринарен фелдшер е участвал във всички български войни на двайсети век.
Най-много от всичко ми се е запечатало в главата как ми обясняваше за първия убит войник, когото е видял. Ветеринарен фелдшер е бил, не се е сражавал на огневата линия, ами е лекувал конете, воловете, кравите, магаретата в обоза на войската и изведнъж видял убит войник.
–Офицерът,– разправяше прадядо ми Йото, - нарочно ме накара да минем по един страничен път и там за пръв път видях убит войник.
Седяхме на дървения отвод (чардак) на старата къща и старецът ми показа една черга, хвърлена на двора, в тревата, която баба ми трябваше да тупа след малко. Чергата се беше нагънала на различни страни и прадядо ми Йото каза, че прилича на убития войник.
Гледал съм как маркират телетата с нагорещено желязо и горе-долу по същия начин душата ми се опари тогава. Убитият войник е като нагъната черга в тревата. Нито повече, нито по-малко.
Не знам какъв е бил убитият – българин, сърбин, турчин, грък – не знам. Но захвърлената черга на двора беше на шарени пръчки и по някакъв странен начин изглеждаше весела.
След тази стара история имам два въпроса.
Защо, като чуем, че има толкова убити палестинци, и ни се завива свят от мъка, а гледаме презпръсти на убитите украинци? Това е първият въпрос.
Вторият е същият, само че наобратно – защо като чуем, че има убити украинци, и ни иде да разкъсаме Путин и руснаците, а ни е все тая, че гинат палестински жени и деца?
Тогава бях малко момче и не се сетих да попитам прадядо си Йото какво е усетил, като е видял убития войник. Все си мисля обаче, че ако е бил българин, щеше да ми каже нещо по въпроса.
И каква е тази пристрастеност на човека към смъртта? Пристрастени и вманиачени сме към убийствата, към войните и не можем да го преодолеем, и не можем. И в смъртта сме се разделили на отбори – запалянковци и в смъртта. И винаги истината е на наша страна.
За българите сърбите най-често са били врагове. Виден заместник министър-председател преди време ми каза, че винаги, когато сърбите са зле, ние сме добре. И обратно. Ако някой може да ми го обясни човешки, да ми го обясни.
Нашите братя македонци ни смятат за окупатори и фашисти. Ние ги смятаме за заблудени овце. Те си говорят и пишат книги, ние казваме, че няма такъв език.
Сърбите ни смятат за предатели и че сме им забили нож в гърба по време на войната в Югославия.
Гърците за нас са лукави, за турците да не говорим. От обратната страна ни мислят за варвари или за техен вилает.
И пак за първия убит войник, когото е видял прадядо ми Йото.
Вие готови ли сте сега да видите първия убит войник на живо? Готови ли сте да видите смърт на живо?
И готови ли сте да запомните убития като просната черга, захвърлена и безпомощна? Даже не питам готови ли сте да видите български убит войник.
Десетки милиони са избити само през двайсети век – не сме спирали да се убиваме и да се мразим.
Четох, че Русия имала нови страшни оръжия. Имала някакви атомни ракети, които можели да изплискат толкова вода от моретата и океаните и да направят такова цунами, че да заразят огромни части от крайбрежието и големи градове с радиоактивна вода.
Американците сигурно имат същата работа по две. Очаквам те да могат да изплискат целия океан и да залеят всичко живо с радиоактивна вода.
Единственото, което чувам, е кой какви самолети ще купува, кой какви фабрики за барут ще прави, кой кого ще побеждава и кой с кого ще се съюзява.
Никак не мога да си представя бъдещ свят, в който ще се редуват детски градини до фабрики за барут. Или детски болници до площадки за самолети бомбардировачи.
Завиждам на Изкуствения интелект, защото той сигурно ще оцелее след една световна война, няма да реве за роднините си, няма да му се пие вода, няма да му се яде и вероятно само ще се радва, че сме му се махнали от гениалната тенекиена глава.
И ако случайно види някого от нас убит, може би ще му прилича на нагъната черга или на нагъната ламарина.
P.S. На снимката е нещо като войнишка чаша, направена от гилзи, и на нея пише: „Спомен от Балканската война, Одрин, 1912 – 1913 година“.
Имаме я вкъщи, откакто се помня.