Минавам покрай ултраскъпарски бютисалон.
Козметичните бютисалони са навсякъде и по тая причина цялото народонаселение трябва да е красиво като Аполон и като Венера. Ама не е.
От бютисалона излиза същество, попило в себе си и Аполон, и Венера – изрусено до заслепение, с едни дрехи като серкмета, с ботуши, по-скъпи от библиотеката ми с книги, и ухаещо на парфюм поне „Цветята край ручея“. И улицата се изпълни с усещане за жена.
Това аполонско създание с ухание на жена е толкова нахално и надменно, толкова политнало над земята, че аз едва мога да си поема дъх. И трябва да се свия, за да не ме отнесе парфюменият вятър.
Погледнах се – ами аз съм абсолютен дриплю пред него. Някакво братче на Гаврош съм – с анцуг, дето се скубе отвътре, с една червена фланела – тъничка, и с някакви маратонки, с които крача целогодишно по свещената българска земя.
Божеството от бютисалона се качи в едно бронзово алфа ромео – алфа ромеото го чакаше и имаше шофьор, и съм сигурен, че не е заминало да наглежда преливащите язовири и реки в Хасковско и Кърджалийско, нито е тръгнало да наблюдава популацията на мечки в Кресненското дефиле.
Пет минути по-късно, вече в метрото, виждам друго динозавърско културно същество – с редки зъби и урочасващ поглед на фанатизиран пророк, което същество четирийсет години вече е все началник – ту в България, ту в чужбина, все ни дава акъл, все ни учи на морал и ако му паднем, като нищо ще ни вкара в литературен концлагер. Засега само ни е остракирал, ама доста яко.
После пред блока, в който живея, виждам трето – университетско НПО–научно същество. Виждам професорското му тяло, което, колкото повече мрази Русия, толкова повече апартаменти си купува – говори се, че има поне три, за да може евентуално, ако дойде Путин да го търси, да бяга от един апартамент в друг.
Наистина се чудя откъде имат толкова пари и как не се свършиха техните привилегии и самочувствие, и служби и как всички до един гледат-сучат и искат да са в сектата на разврата и беззаконието.
Сега покрай изборите ще се изядат един друг. Замерят се с компромати, сякаш са дяволи в катранено блато. И всички се изкарват жертви на комунизма, и на всички дядовците им са били в Белене, и на всеки му се полага по едно валутно място завинаги и во веки веков. А трагедията на Петрохан и на Околчица им е като среднощна луна в небето – вият към нея като вълци и искат да ни подлудят. Грам смирение пред смъртта нямат. Като червеи в гниеща плът са. Като роящи се червейчета.
Захапеш ли някъде кокала – край! Залепвай там, обжалвай, стреляй по който се покаже, реви срещу комунизма, мрази Путин и Русия и грешка няма.
Демократичният ти живот ти е в кърпа вързан.
И на всичко отгоре искат да не им завиждаме и да не ги мразим. Защото те били десни и демократични, а ние – леви и лумпени.
Преди дни направо ми падна ченето, като чух как един социолог милионер каза, че той бил десен човек, а тия, дето управлявали, всичките са левичари.
Сектата на узурпиралите властта и парите е секта на вечното движение. И в това вечно движение съответните части на тялото им са насочени към съответното плодоносно слънце.
Дали им завиждам? Не, отвращават ме. Гнуся се от тях. Защото имат толкова неща, а не заслужават нищо. И защото ги е яд, че съществуваме.