• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ИГРА НА СИНДИКАТИ

Голяма инициативност демонстрират последните дни синдикатите и по-специално - КНСБ. Изследват пазара, говорят за повишаване на цени, обръщат се към бъдещото правителство, спят в телевизиите – да се чуди човек това синдикати ли са, или някакъв Научен институт по повишаване на цените. И още по-точно – Институт по грижата за повишаване на цените.

В България синдикати няма, те вече са фосили. За мен синдикатите умряха по време на Голямата учителска стачка – преди повече от десет години. Като им видях предателските мутри на шефовете на профсъюзите тогава, като чух властта да казва, че Учителската стачка е седянка, която трябва да се закрива, и ми се отщяха и синдикати, и власт, и чудо.

Като чуя за български синдикати, и си представям доктор Тренчев със заплашителната си физиономия и със заканите си на отмъстителен пророк с очила и брада.

Като си представя кои станаха подкрепаджии в училището, в което бях учител, и какъв идиот от нашия блок в София беше  някакъв подкрепаджийски шеф и се джиткаше с някаква кола, отпред с лика на доктор Тренчев – и ми се отщяват синдикатите моментално.

Може да прозвучи силно и пристрастно, но ранната „Подкрепа“ изпълняваше ролята на шпицкоманда, която разсипа доста предприятия, даде път на много лумпени и се месеше абсолютно навсякъде и във всичко. Кадруваше, колеше и бесеше.

За КНСБ – или добро, или нищо. По-точно – нищо. И досега не мога да му разбера какво говори председателят на КНСБ, нито им имам доверие за пет стотинки.  Лъжат и мажат, гледат да правят само впечатление, а не вършат никаква работа, симулират стачки и активност (даже вече за стачки не става и дума).Именно затова, съм намразил  синдикатите с цялата си лирична душа. Те не защитават своите членове – те мислят само за синдикалните началници и как тия синдикални началници да векуват по местата си.

Има ли някъде по света синдикалист, който да е бил четиридесет години начело на синдиката си? В това отношение Учителският синдикат бие и Тодор Живков. Бутнаха Мавзолея, а сега синдикалисти си правят лични мавзолеи да векуват в тях.

Лъжи са, големи лъжи са изследванията на КНСБ за инфлацията. А ефектът, който очакват синдикатите, е новото правителство на Румен Радев да ги види, че правят нещо, че симулират загриженост за цени и доходи, и евентуално да ги припознаят като някакви партньори.

Като чух, че инфлацията, която КНСБ е изчислила, е седем процента, и си запуших ушите.

Много ми „домиля“, като видях по телевизията как едно небръснато момче, играещо ролята на икономист на КНСБ, каза, че никой не знае каква част от повишаването на цените е от еврото, каква част е от войните по света, особено от Близкия изток, и каква част е спекула. Чакал някой да му каже, ако знае.

Аз ще се опитам да му кажа.

Най-голяма част от инфлацията е заради вас – заради имитациите ви, заради слугинажа ви и заради това, че предадохте синдикалните членове. И заради това, че от вас няма никаква полза.  

Че реалната инфлация не е седем процента, е ясно. Но че вашата морална инфлация е сто процента, е сигурно.

Язък за високата сграда на Солни пазар в София, която обитавате. Висока сграда, а никаква височина и ефект от действията ви.

И накрая – един спомен.

Докато протестирахме и ходехме по улиците на София по време на Голямата учителска стачка, към мен се приближи бащата на мой ученик, научен работник, и ми каза: „Господин Милчев, подкрепяме ви. Но синдикатите ще ви предадат. Всичките им шефове са едри бизнесмени“.

Абсолютно прав излезе човекът научен работник.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG