Гледах репортаж по телевизията за Куба.
В цяла Куба няма ток. Поне от месец не са внасяни никакви горива.
САЩ заплашиха със страхотни мита всяка държава, която търгува с Куба. На практика Тръмп отдели Куба от света и я обрече на бавна смърт. В името на демократичния живот. Или може би в името на шизофреничните си мании. И това ако не е геноцид, не знам кое е -
и идеологически, и физически.
Ясно е, че Тръмп е побеснял и ако може, ще отряска всичко, което му падне пред очите.
Отвличания, убийства, бомбардировки, мита, ембарго са все средства за налагане на демокрация и справедливост по американски.
Да вземе да я нападне тая Куба Тръмп, да вземе да избие всички наследници на Че Гевара и Фидел Кастро и да му олекне на душата. И без това янките още от времето преди кубинската революция са имали Куба за остров на развлеченията, секса, пурите и хазарта. Как смее тая въшка Куба да им се мотае пред очите и да не ги боготвори.
Винаги съм искал да отида в Куба. И да видя тези хора, които пред носа на Америка успяха в продължение на десетилетия да не удрят чела в земята. Бедни, с олющени къщи, със стари коли, но и с романтизъм, от който ние се отказахме. Ама било диктатура в Куба… Че къде по света не е диктатура. Да палиш войни и да убиваш като ненормален, не е ли диктатура? Диктатура на смъртта над живота е.
Тръмп и шаманите около него са решили да ги уморят кубинците.
Да го правят по-бързо и да се свършва.
И целият свят да ръкопляска и да си мълчи.
И нека никога, ама никога да не се чуват лозунги като „Родината или смърт“ и „Куба – свободната територия на Америка“.
И нека легендата за Че потъне в боливийските джунгли.
И нека Куба да потъне в океана. Каква Тръмпова победа ще е само това, какъв вечен мир ще настане после.