Един призрак броди из Европа и по света – призракът на бандита. Бандитът е силен, прави каквото си иска и не му пука. На бандита не му пука и какво мислим за него. Той знае, че нашите уста са повратлив орган и както могат да бъдат на мястото си, така, ако се наложи, могат да слязат тутакси и под кръста на човека и да заприличат на съответните органи там.
Бандитът може да разбие нашите уста или да им купи силикон или червило. Може да ги качи до управляващи постове или просто да ги направи писоари.
Мисля, че във филма „Да напуснеш Лас Вегас“ една дама се оплака, че сводникът ѝ направил от устата ѝ писоар..
Призракът на бандита обича това, възбужда се от такъв тип уста.
Говоря за това, че светът всеки ден гори още и още по-силно, че кърви още и още по-силно и че ние, сякаш обхванати от парализа, гледаме и мигаме. И си подлагаме устата като писоари.
Представяте ли си само как пътуват влакови композиции със замразените трупове на избити украински и руски войници? За коя гара точно пътуват тези момчета мъртъвци, се питам и нямам отговор.
Представяте ли си, че в Газа умират деца от глад? Да нямаш какво да ядеш е страшна работа, убийствена работа. Пепел ли да ядат тия деца и жени в Газа?
И ние още ли да мълчим? И на кое точно място са устата ни в този момент – близо до сърцето или в дебелото черво?
Както се е мълчало някога за стотиците хиляди избити евреи – избити като кучета, като мухи, като нехора в концентрационните лагери на нацистите, по същия ли начин да се мълчи и сега?
Ако ще я караме така – да ни раздават безплатно юргани и да се завиваме под тях и да изчезваме – под тях е спокойно и топло. И тъмно.
Още един призрак броди из Европа и по света – призракът на Символите. Призракът на Руската мечка, призракът на Надигащия се лъв. Преди това – призракът на Чистата раса, призракът на Класовия враг, призракът на Вещиците, на Антихриста. Символ до символ и оправдание до оправдание. Оправдание за нашата кръвожадност, нетърпимост към другите и опиянение от силата.
Великият Чарли Чаплин направи два филма, изключително актуални точно днес – „Диктаторът“ и „Треска за злато“.
Метафората в „Треска за злато“ е друга, но тя все пак е свързана с непрекъснатата треска в човека да притежава нещо, което да го издигне и да го направи равен на Бога.
Преди – мечове и злато, сега – ядрени ракети и смърт по всички линии.
Излиза, че смисълът е да имаш злато и ядрени бомби. Излиза, че щастието е в парите, а сигурността – в ядрените бомби.
Ако е така наистина, язък за барута и язък за книгите, за картините и за музиката. Язък за Живота и за млякото в гърдите на майките ни.
Филмът „Диктаторът“ е удивителен с това, че Хитлер си играе със земното кълбо, като го удря със задника си.
В такава покъртителна сцена живеем и днес. Пет-шест бандити, извинявайте – световни ръководители, си играят със земното кълбо и го удрят ту със задника си, ту с каквото им е останало друго.
Страшен цинизъм и страшно въртене на човешката уста. И страшно лъжене, и страшно мълчание и преглъщане, и страшна безизходица.
Но някак си е по-друго – като се съберат в София я при Президента, я в Министерския съвет пет-шест души началници с пагони и ни кажат, че пряка опасност за България няма.
Има пряка опасност за България. И тази пряка опасност са именно тия призраци бандити, които газят и мачкат, и се надигат, и залягат, и правят каквото им дойде на ума. В името на свободата и на собствените им народи.
Всички народи са богоизбрани – всички! И всеки, който дърпа Господ към себе си, рано или късно ще хване Господ за шлифера.
И врабчетата в смокинята си имат Господ, и гълъбите са богоизбрани птици. Да не говорим за козите, които слизат от планината, и за овцете. Богоизбрани са китовете, океаните, гущерчетата в пустинята – всичко е богоизбрано.
Защото иначе какво ще прави Господ без нас?