ПЪРВИ ВАРИАНТ
Честит празник на всички, които са влюбени в Поезията, на всички, които се унасят в спомени, мечти и блянове от красивото слово.
Честит празник на любовните чувства в рими и в бял стих и на тъжните чувства в рими и в бял стих.
Нека Поезията носи на крилете си всички, които мечтаят за метафори и други светове, и нека са живи и здрави и да стават още повече и повече тези, които пишат стихове, опиват се от написаното и го разпространяват с всички сили.
И най-вече – честит празник на тези, които мислят, че трябва да се пише само след полунощ и когато си с разбито сърце И които вярват, че рано сутрин капките роса правят розите вълшебни.
Още веднъж – честит празник!
ВТОРИ ВАРИАНТ
Честит празник на тези, които знаят, че Поезията не е празник, а болест и голямо измъчване.
Честит празник на тези, които знаят, че Поезията ще ги умори, че няма да ги пусне, няма да им разреши да правят нищо друго.
Честит празник на тези, които не харесват и не харесват това, което пишат, на тези, които се страхуват да пишат, които изпитват физическа болка, докато пишат, и не могат да не пишат.
Честит празник на тези, които правят това всеки ден и не ги интересува нищо друго. И не могат без това. И знаят, че са обречени.
Тези същества са наивни, глупави, смахнати в очите на всички, които смятат, че успехът е награда и слава. Тези, глупавите, също мечтаят за слава, но тя не идва при тях, защото са глупави. И защото не им се полага никакъв празник.
И все пак – честит празник и на тях.