На днешния ден е роден Иван Вазов. Преди 175 години.
Наричаме го Дядо Вазов и той сякаш наистина е Дядо на всички ни. Бил е Дядо на всички ни – вече не е сигурно.
Иван Вазов е написал романа „Под игото“. Сега не е много прилично да се говори за романа, защото снощи Европейският съвет ни е приветствал за изпълнението на всички критерии за приемането ни в Еврозоната. „Под игото“ изпълнява май някакви други критерии. Да се чуди човек какво да прави, за какво да говори и какво да чете.
Дядо Вазов е написал „Епопея на забравените“. Да го пита човек защо ни е набил в главите имената на Левски, на Раковски, на Бенковски, на Кочо Честименски, на братя Миладинови, като снощи европейските лидери са ни приветствали за изпълнение на всички критерии.
Какви критерии са изпълнили тези Незабравими според Иван Вазов личности, остава тайна отпреди век и половина. Саможертвата критерий ли е?
Иван Вазов е написал и „Чичовци“. И сякаш е написал повестта снощи, докато са ни приветствали с „добре дошли“ в Еврозоната. Защото чичовците са излезли от Джаковото кафене и са пред очите ни. Или пък светът вече е Джаковото кафене. Чичовците винаги са приветствани по света като добре дошли.
Какво да ги правим тия от „Под игото“ и от „Епопея на забравените“ обаче, къде да ги крием?
Иван Вазов е написал одата „Българският език“ и се е заклел във вярност на език, и го е нарекъл „език свещен“ и „език прекрасен“. Ех,Дядо, Дядо, ех, Патриархо на българската литература… Нашият „език свещен“ си има заместители и те вече вършат сто пъти по-добра работа от него.
Дядо Вазов е написал разказа „Една българка“ - за едната българка баба Илийца, която, за да спаси живот, защото „дума е дала“, преминава през придошлия Искър. Добре, че сега не вали много-много и реките не прииждат. А и думите не значат нищо.
Иван Вазов писа за всичко, което докосна сърцето му – писа за България, за мъките ѝ, за борбите ѝ, за красотите ѝ, за кървавите ни български войни.
Но един негов образ оживя в нашето съвремие и ни управлява, и ни назидава, и ни се хили, и се дуе – Кириак Стефчов се оказа възкръсналият Вазов герой.
Левски и Бенковски са наивници. Опълченците на Шипка са безумци и слънчасали идеалисти.
Кириак Стефчов и неговият син Бай Ганьо и техният Кириак-Стефчов и байганьовски род се роят и роят, множат и множат и чакат да бъдат приветствани, че са покрили всичките критерии.
Да ви имам критериите, дето Кириак Стефчов и Бай Ганьо ги покриват.
А днес – днес можете да не гледате телевизия и да не слушате радио. Днес оставете всичко и прочетете „Чичовци“ – прочетете „Чичовци“ и всичко ще ви стане ясно.
А от утре – от утре почвайте „Епопея на забравените“ и „Под игото“. И не мислете за никакви критерии. Мислете за написаното от Иван Вазов.
Бог да се смили над великата му българска душа и да даде сили – още и още сили, на любовта му към България, та дано и ние да прихванем нещо от тая любов.