На летище „Васил Левски“ кацнаха и пребивават няколко дни американски бойни самолети.
Ето затова не трябваше летището да се казва „Васил Левски“.
Голям срам е на гражданско летище „Васил Левски“ да кацат американски бойни самолети.
Преди малко по Националната телевизия един от ястребите и изявен русофоб – господин Шаламанов, се опита да ни пробута версията, че американските самолети били тук, защото обстановката много се усложнила, след като Русия нападнала Украйна и Хамас нападнал Израел.
Страшни слагачи и нагаждачи сме – мижитурки и половина сме. Всичко, което правим, е само в полза на управляващата върхушка. На народа – майната му. Народът трябва да разбира своя елит и своите водачи по интуиция.
По същия начин, по който „обясняваме“ сега със съюзнически задължения присъствието на американските бойни самолети в центъра на София, по абсолютно същия начин сме обяснявали и обявяването на война на Америка и на Англия през Втората световна война. Първи съюзници сме на Хитлер – как да не обявим война на Америка и на Англия.
После пък заради членството ни във Варшавския договор цъфнахме в Чехословакия.
След това заради НАТО се снишихме за самолетите срещу Сърбия, които сринаха Белград.
Ходихме да браним мира в Афганистан и Ирак.
Колко му е сега да тряснем и Иран? Как смее Иран да обогатява уран и да иска да има атомни бомби? Атомните бомби са само за богоизбраните народи. Иран да си наляга чалмите и парцалите.
В името на демокрацията и мира, разбира се, и най-вече – защото Русия е нападнала Украйна, а Хамас – Израел.
Срам ме е да ги слушам тия работи.
И ме е жал, че ни мислят за овце.
И ме е страх, че можем да изгорим като едното нищо.
Също по Националната телевизия преди малко чух, че Надежда Нейнски и нейният екип били със страшен авторитет и че това било истинско попадение на кабинета Гюров.
Може и така да е – аз живея на село, между кози и кокошки, и ми е трудно да преценя като какъв точно авторитет има Надежда Нейнски освен този, че някога си дойде със самолета на Кол на връщане от Америка и че с всички сили защитаваше интересите на Демократическата партия на САЩ в България. Само хора, които смятат другите хора за въздух под налягане, могат да говорят за самостоятелна и пробългарска външна политика в лицето на Надежда Нейнски.
Такива „реабилитации“ ми напомнят за други времена, за Цола Драгойчева и Дража Вълчева.
Кабинетът Гюров стартира с американски самолети на летище „Васил Левски“ и с един фарсов герой, какъвто беше господинът за един ден Цицелков – с всичките му честности и международни наблюдателности.
Но днес е ден за прошка и трябва да си прощаваме, да преглъщаме и да си прощаваме. Но най-вече не трябва да се лъжем и не трябва да превръщаме личните си политически интереси в единствено важни ценности.
Прощавайте, но в света на Епстийн за каква прошка може да става дума?
Може би е крайно време да си простим, че не сме били достатъчно гневни и безкомпромисни към тези, които ни подкараха като стадо овце – не към ливади, а към каменисти чукари. И да се разгневим отново, защото перверзиите няма как да са ценности. И няма как безнаказаността да е норма.
Ако трябва да искаме най-голяма прошка от някого, то е от децата и внуците ни и от майчицата ни България.
Но не България на министерствата и продажните чиновници, а България, която е пред очите ни – разделяна, лъгана, ограбвана, а понякога и презирана от самозабравилите се властващи нейни синове.