Каква щастлива ротация само! Киселова слиза, Рая се възкачва.
Така е в живота – ту кисело, ту сладко. Даже райски сладко понякога. И измамно, разбира се.
Хвалят се от всички страни, че ротацията била въплъщение на коалиционна култура.
Никаква коалиционна култура няма тука, ами си е живо претупване, гледане надве-натри да се свърши работата и все едно, че нищо не е било.
На мен това ротиране ми прилича на игра на ротативка, на която джакпотът предварително е уговорен и пада на десет месеца. тия десет месеца малко ме смущават. Някак си по-хуманно ми изглежда на девет месеца. В казармата, като направехме девет месеца, и викахме, че сме на едно бебе служба. Десет месеца си е преносване на бебето.
Така наречената коалиционна култура ми прилича на една работа от моето детство. Имахме на село един комшия, Генчо Г. – пияница, скандалджия и по днешните критерии – домашен насилник. Къщата им – стара, порутена, майка му – ни жива, ни умряла, младата му булка – нахапана от бълхи. И двете жени – бити.
Като се вдигнеше голямата гюрултия и някой от комшиите притичаше да види какво става, майка му, завалийката, отваряше вратата и казваше:
–Всичко е екстра, нема нищо. Котката бутне тенджерата и капакът се тръколи.
В ролята на майката от ония стари времена днес се явиха и докторът Костадин Ангелов, и бившата БСП-надежда Драгомир Стойнев.
Коалиционна култура и жертвоготовност… Егати цирка!
За мен е ясно, както че ще съмне – ще се съмне и без Наталия Киселова, и без Рая Назарян, защото постът Председател на Народното събрание вече не струва лула тютюн. Лукова глава не струва.
Иначе аз съм за реда и тишината в държавата, за борбата с пиенето, домашното насилие и вражеската пропаганда, но алюзиите и съвпаденията се налагат от само себе си.
Да живее ротацията!
Да живее политическата ротация, сексуалната ротация, геополитическата ротация и всички възможни ротации, които имат джакпот. Но не за нас – балъците.