Кметът на Елин Пелин – Ивайло Симеонов, забранил Хелоуин в общината и назначил на негово място факелно шествие, което да озарява с огъня си ликовете на българските будители.
Какъв звяр, каква чугунена глава, какъв душманин на детските радости!
Тая сутрин телевизиите щяха да го разпънат човека. Цънцарова просто препикваше от възмущение и потропваше с лявото си краче като козле, а нейният другар по водене цитира Конституцията, която гарантирала тия свободи. Цитираш ли Конституцията – край, победил си в спора.
Като мълнии от небето на негодуванието падаха огнени пръчки върху кмета на Елин Пелин.
Дотука с иронията.
Хелоуин победи. Хелоуин победи Деня на българските будители и това е ясно.
Денят на българските будители е страхотен, важен и необходим, но той вече е бивш празник. Бивш празник е бил винаги, защото ние винаги сме използвали нашите будители не толкова за пример, колкото за алиби на съвестта ни, че и ние се стремим към нещо добро и светло. Има голяма разлика между това, да осъзнаваш какво са направили будителите и ти да се стремиш да правиш същото. Примерите в живота са в обратна посока.
В главата ми, а и в сърцето ми отдавна са се омесили революционери и будители, личности, дали живота си за доброто на България и просто добри хора – добри, честни и умни хора, които са ни възпитавали и ги е било грижа за нас.
Вече не знам Левски само национален герой ли е, мит ли е, будител ли е, оправдание ли е, емблема ли е. Не знам и какъв е Паисий Хилендарски – историк ли е, писател ли е, или е още „един монах тъмен, непознат и бледен“.
Не знам какви точно са Стамболов, Захари Стоянов, Вазов, Йовков.
Знам обаче с пълна сила, че другарката Цандева в първата ми детска градина ни събуди с любовта си. Личеше ѝ на тая другарка Цандева, че обича всичките деца в градината.
Чудя се кака Стоянка, която ми четеше първите книги, будителка ли е била, нещо като по-голяма сестра ли ми е била, или ѝ е било хубаво да гледа как ми светят очите, докато ми чете книги.
Ами библиотеките с книги, до които пораснах – в Голяма Брестница, в Ловеч, в Гложене, в София – те рафтове с книги ли са били, или живи хора будители?
Ами галериите с картини, ами първите прожекции на филми в Ловеч – в кино „Георги Димитров“, в десет часа сутринта в понеделник – те какво са били? Помня ги още – ето това са били.
Чувал съм много неща за Хелоуин – че бил празник на мъртвите, на духовете, на естествените човешки страхове и на опита за някаква връзка с другия свят. Хелоуин в българския вариант е карнавал и маскен бал, според мен доста зловещи понякога, части от кукерството, от Заговезни и Сирни и така нататък.
Обаче не съм съгласен децата на Хелоуин да бъдат превръщани и обявявани за нови коледарчета. А това виждам. Така ми изглежда работата – явяват се хелоуински коледарчета.
Добре – лакомство или пакост? Но между лакомство или пакост и коледарските песни има някаква разлика, нали?
Мъчно ми е, че почва някаква пехливанска борба между Хелоуин, между забавлението, смеха, между писъците и между Деня на будителите.
Аз имам нужда от будители, имам нужда от приятелите си, които изчезнаха в небитието, които за мене са будители. И нямам никаква нужда от факелни шествия, с които да търся техния дух. Честно казано, факелните шествия ме плашат. Още като дете в Ловеч на 19 февруари ходехме с факли в ръка на паметника на Левски. Газехме в сняг, факлите пращяха в ръцете ни и вече не знам какво тогава съм си мислел за Левски.
Преценката, която даваме на неща и събития, е сложна и непрекъснато променяща се материя. Написах за факлите по пътя към паметника на Левски и казаното не е хвалебствено за факлите. А преди години тия факли сигурно са ми изглеждали по различен начин – били са ми важни.
Вероятно така е и с Хелоуин, вероятно така е и с празника на Свети Валентин. Празникът и карнавалът палят кръвта, вдигат духа, преминаваш граници и това най-естествено е присъщо на младостта.
И недейте да скачате толкова на господин кмета на Елин Пелин – Ивайло Симеонов, че бил забранил Хелоуин. Нека да има и един кмет, който забранява Хелоуин. Нека да има един кмет, който да прави факелно шествие за будителите. И нека да има един кмет, над главата на който да виси знаме, на което да пише „Свобода или смърт“.
Хем се смях, хем ми стана мъчно, като видях, че в кабинета на господин кмета - зад него – отдясно на стената са наредени икони една над друга – четири-пет, а отляво има зелено знаме, на което пише „Свобода или смърт“. Е как да не палнеш една факла до това знаме?
Хем ми стана смешно, хем ми стана мъчно, хем си викам – тоя човек знае ли какво прави?
Но това е животът. Това е животът – през Хелоуин, през Будителите до изкуствения интелект и до знамето „Свобода или смърт“.
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.