В игрален филм за най-известния българин на двайсети век – Георги Димитров – „Наковалня или чук“, има следната фраза: „Който не иска да бъде наковалня, той трябва да бъде чук“.Във филма тази фраза има политическо значение и се отнася до това, че работническата класа, ако не иска да бъде мачкана и сплесквана с чукове, трябва самата да стане чук. Времената се менят и какво прави работническата класа сега, не се забелязва много, но истината си е истина – ако не искаш да си наковалня, трябва да станеш чук.Тези дни в България се върти много тежка чукова тема във връзка с пребиване с чукове на бивш зам.-градски софийски прокурор. И фразата вече звучи така: „Ако само си помислиш, че не искаш да бъдеш наковалня, и те удрят с чук“. Трошат ти кокалите с чук като едното нищо. Такава е съдбата на наковалните – да я спукват от бой с чукове. И ако по времето на Георги Димитров за няколко десетилетия е имало изключения, то е било по-скоро случайност. Чуковата история с прокурора е за сплашване, ефект и наказание. По-ясен знак от това – няма накъде. След чуковете идват кирките, забити в коли, после идват куршумите и за разнообразие – отвличания и рязане на пръсти. Средновековен инквизиторски арсенал в пълен комплект. Добре дошли в европейската демокрация на двайсет и първи век. Знакът на Съветския съюз беше сърп и чук. На руски – серп и молот.С чуковете обаче в България ковем страх и подчинение, а със сърповете жънем каквото са отгледали другите. Крадем го. И по света също е така – едно към едно. Сделка и – баам – по главата с чука и край. И ето че стигнахме до МОЛ-а. И тук има игра на думи – молот и МОЛ, но сега това не е толкова важно. Важно е, че МОЛ-а е друг свят. МОЛ-а е раят на земята със своята подреденост, лъскави витрини, ескалатори нагоре-надолу, кина, кафенета, хазарт, любов и така нататък. Този МОЛ е всичко, което го няма в гетото. Всичко, което го няма в ромското гето и в гетото България. В МОЛ-а е всичко, което можеш да спечелиш и с нож и пистолет. В началото цитирах Георги Димитров, сега ще цитирам Ал Капоне: „С блага дума може да се постигне всичко. Но с блага дума и пистолет е по-сигурно“. Забравете за благата дума. Мислете само за пистолета и ножа. Някога възрожденските българи са се клели над Библия, кама и револвер в името на Свободата. Сега се кълнем над нож и пистолет в името на богатството и келепира, а Библията сме я изхвърлили и не искаме да има религия в училище. Колко смешни и безсилни се оказахме.Колко смешни и безсилни са сега приказките на властимащи, на директори на училища, на психолози и педагози за детската престъпност! Като чуя, че ще слагат детектори за метал в училищата и в моловете и това ще реши въпроса, и разбирам, че наистина сме на друга планета. И като чуя, че трябва да възпитаваме учениците в емпатия, ми става ясно, че работата е изгубена. Глупости на търкалета, вятър и мъгла. Образованието отдавна не е ценност, то е стока - образованието се купува, образованието е боклук, а боклукът е пари – много пари. Градският боклук – милиони пари. Развращаваме малцинствата, политизираме ги и ги подкупваме, за да управляваме. до дисет-петнайсет години ромите ще бъдат сменени – ролите ще бъдат сменени и тогава всичко ще си дойде на мястото. Тоест – мястото България ще бъде друго.Но сега има МОЛ-ове и в МОЛ-овете банди, които се убиват. И силиконови същества, които си провеждат финансови терапии по цял ден. МОЛ-овете са нашият филм, нашата заблуда и илюзия, в която искаме да ни забележат. Превърнахме МОЛ-овете в гладиаторска арена и в аквариум – в аквариум за златни рибки, които се оказват мъртви. Обществото ни е в агония – в морална кома е обществото ни. И който се преструва, че не вижда това, лъже себе си. България е сепарирана и се състои не от единна територия, а от вонящи блата, от носещи се по течението острови, от бандитски подземия, от яхти с надрусани милионери и милионерки и от няколко МОЛ-а, в които можеш да избягаш и ако имаш късмет – да се върнеш оттам. България е фрагментарна, счупена държава с превръзка на очите. Остава да се надяваме да не завършим с нож в сърцето в някой МОЛ или пребити с чукове