Майка ми беше медицинска сестра и още от дете съм гледал как обработва и дезинфекцира рани – спирт, йод, памук, кислородна вода, лепенки, бинт, марли, как се грижи за тях. И колко бавно раните зарастват.
Раните се дезинфекцират, а не се крият, не се затрупват и не се оставят да гангренясат.
Ние сме болно общество – общество с рани, и трябва да се лекуваме, а не смеем разговор да поведем за това. За раните ни разговор няма.
***
Виждате ли как голямата рана с нокаутираното във Видин момче се прикрива, как се омаловажава, как се поставя в измеренията на психическата нестабилност, на агресивността. Усилията били да се овладеела агресивността на побойника, който в момента е под полицейска ЗАКРИЛА. Вярно, че проснатото в безсъзнание момче е било под закрилата на Светия Дух, но е важно сега нещата да не се раздухват и раната да не се вижда.
***
Трябва да започнем с признания. Везните на живота са тънка работа, балансът е тънка работа. Тънка работа е животът в едно семейство, та камо ли взаимоотношенията между етносите.
Но везните и мярата не означават прикриване на рани. Така рани не се лекуват.
***
Властта трябва да си признае, че е изтървала етническия въпрос, че го е оставила на самотек. А самотекът значи ние, българите, да изчезнем. Пепел ми на езика, но и това може да стане, като нищо може да стане. Изчезвали са толкова империи и народи, че ние ли няма да изчезнем? Но поне трябва да си говорим за раните. А това е смъртоносна рана.
***
Ако си признаят властниците, че етническият въпрос е за тях кибрит, оръжие, власт и пари, то тогава и аз ще си призная, че понякога ме обхващат такива мисли по отношение на етническия въпрос, че не е за приказване. Като си признае властта, че е стъпила на раменете на етническия въпрос и е развяла бяло знаме по отношение на българщината, и аз ще си призная и ще положа всички усилия да не мисля нещата, които мисля сега.
***
Усещам във въздуха, че българският етнос е в упадък. Биологическото ни гориво не стига. Огледайте се и ще видите, че силата вече е на друго място и че друга кръв тупти и свети по-силно от нашата.
Ето, аз си признавам, че ме е страх, но искам и властта да си признае, че ни лъже и по етническите въпроси.
***
Майка ми освен всичко друго тупаше чергите у нас и чистеше поне по два пъти на ден – и сутрин, и следобед. Комшиите от втория и третия етаж под нас в блока ръце бяха вдигнали от нейното тупане и чистене. Но у нас светеше от чистота.
Нека да я поизчистим тая наша земя като една човешка длан, нека да я поумием от прахоляците и калта, нека да ѝ изрежем ноктите, да накараме пръстите ѝ да не крадат и да не мърсят, да не трупат боклуци, а да се научат да пишат, да смятат.Нека тая земя „като една човешка длан“ се научи да се здрависва и милва, а не да удря и поваля.
Ех, тая наша земя… Трудно вече се различава човешка длан ли е, или буца кал.
***
Срам ме е да се движа по софийските улици – няма такова сметище като софийските улици, няма такава мърлявщина и немукаетлък. Да не говорим за ужасяващите гета, пред които сметищата на Бомбай са зеленчукова градина.
Срам ме е и като минавам покрай министерствата, покрай здания и учреждения, покрай кметства и фирми. Срам ме е не от това, че не са се спретнали и боядисали – срам ме е от съдържанието, което много често мирише на гнило. Какви мерцедеси само, какви коли, какви ароматизатори, а мирише на гнило и мирише на рана.
Има ли мегдан още за кръгли маси. Или ни трябва вихър и смерч, и голямо пречистване.
***
Сега идват времена, когато над главите ни ще надвиснат големи въпроси и облаци. Ако не са реални въпросите и облаците, ще ги измислят. Ще разлайват кучетата като в оня американски филм и ще палят войни, ще се събират и ще се съвещават, ще ни спасяват и ще ни потискат и за „простата човешка драма“ няма да има кой да разкаже. „Поетите ще са улисани“ в награди, „в темпове и във агитки“ и дори проснатото на пода полуживо момче ще е частен случай, епизод някакъв.
Така голямото ще е винаги голямо, а ние ще се смаляваме до мушици, изгубени в тревата.
***
Ако няма разговор, ако няма покаяние и ако няма крачка назад на абсолютно озверялата и самозабравила се власт, ще има първо селска война, после етническа война, после – гражданска, а после няма да има нищо. Ще остане единствено прогнозата за времето, която все повече и повече ще бъде суша и суша. А по курортите и плажовете – бриз и никакво вълнение – до внезапното цунами.